И днес продължава изложбата за най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско. Следите са засвидетелствани от старокаменната епоха (преди около 100 000 г.).

В експозицията на музея тя е представена от среднопалеолитни кремъчни сечива, открити при строежите на заводите в долината на изворите на Девня, научи Moreto.net.

От късната старокаменна епоха са няколко други кремъчни сечива и отломъци, намерени при разкопки в района на м. Побитите камъни. Изследвана е и т. нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намерени и кости от животни, ловувани от тогавашните хора. Важно място в заемат и мезолитните находки от района на м. Побитите камъни до Варна – единственото находище от среднокаменната епоха (ок. 10000–7000 г. пр. Хр.) на територията на България. Това са т. нар. кремъчни микролити – свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали – дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели.

През каменно-медната епоха (енеолита) (V хил. пр. Хр.) с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия във Варненско започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта.

От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при с. Голямо Делчево и при с. Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.

Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево и с. Сава. Сред керамиката от този период се срещат кухи поставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.

Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега.

Изложбата може да се види в Археологическия музей.