Събития

1428 г. — Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца.

1492 г. — Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия.

1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1810 г. — Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен днес като Октоберфест.

1814 г. — Джордж III получава титлата крал на Хановер.

1860 г. — Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец.

1875 г. — Христо Ботев напуска БРЦК.

1879 г. — Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.

1886 г. — Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.

1901 г. — По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.

1901 г. — Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.

1917 г. — Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.

1930 г. — В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.

1931 г. — Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Бразилия, официално е отворена за посетители.

1931 г. — Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.

1944 г. — Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.

1960 г. — Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.

1960 г. — Съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН, за да протестира срещу становище на Филипините, изтъкващо съветската колониална политика в Източна Европа.

1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република.

1964 г. — СССР изстрелва Восход 1 - първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри.

1968 г. — Екваториална Гвинея получава независимост от Испания.

1968 г. — В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри.

1973 г. — Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Изабела Перон.

1984 г. — Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.

1992 г. — По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6 500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара.

2002 г. — При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия.

2005 г. — Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат - Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.

Родени

1350 г. — Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество († 1389 г.)

1537 г. — Едуард VI, крал на Великобритания († 1553 г.)

1614 г. — Хенри Мор, английски философ († 1687 г.)

1798 г. — Педро I, бразилски император († 1834 г.)

1836 г. — Нико Попов, първи кмет на Бургас († 1905 г.)

1862 г. — Теодор Бовери, немски биолог († 1915 г.)

1865 г. — Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1940 г.)

1866 г. — Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство († 1937 г.)

1867 г. — Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант († 1925 г.)

1874 г. — Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан († 1906 г.)

1874 г. — Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик († 1948 г.)

1877 г. — Николай Осипов, руски лекар († 1934 г.)

1883 г. — Иван Снегаров, български историк († 1971 г.)

1883 г. — Ян Студницка, австрийски футболист († 1967 г.)

1896 г. — Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1981 г.)

1904 г. — Георги Брадистилов, български математик († 1977 г.)

1919 г. — Дорис Милър, американски флотски готвач († 1943 г.)

1920 г. — Петър Незнакомов, български сценарист († 1997 г.)

1928 г. — Рангел Вълчанов, български кинорежисьор († 2013 г.)

1933 г. — Бригита Чолакова, българска журналистка († 1999 г.)

1934 г. — Ричард Майер, американски архитект

1935 г. — Лучано Павароти, италиански оперен певец († 2007 г.)

1936 г. — Иван Чаповски, писател от Република Македония

1938 г. — Лари Скот, американски културист († 2014 г.)

1943 г. — Якоб Кун, швейцарски футболист

1945 г. — Орор Клеман, френска актриса

1949 г. — Тоня Горанова, българска художничка

1955 г. — Анте Готовина, хърватски генерал

1960 г. — Алексей Кудрин, руски политик

1962 г. — Бранко Цървенковски, президент на Република Македония

1962 г. — Карлос Бърнард, американски актьор

1966 г. — Сашка Васева, българска поп-фолк певица

1968 г. — Хю Джакман, австралийски актьор

1974 г. — Стивън Лий, английски играч на снукър

1975 г. — Гордана Янкулоска, политик от Република Македония

1975 г. — Иво Янакиев, български гребец

1977 г. — Вита Паламар, украинска лекоатлетка

1978 г. — Толга Карел, турски актьор

1981 г. — Енгин Акюрек, турски актьор

1990 г. — Борислав Балджийски, български футболист