480 пр.н.е. — Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс I.
1515 г. — Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция
1829 г. — Създадена е първата съвременна полиция в света — Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл.
1911 г. — Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя.
1913 г. — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.
1913 г. — Френския авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.
1918 г. — Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата.
1930 г. — Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата „пер“.
1938 г. — Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия.
1941 г. — Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна.
1951 г. — Открит е нов естествен спътник на Юпитер — Ананке.
1954 г. — 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).
1960 г. — Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици.
1962 г. — Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 - първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.
1965 г. — Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия.
1970 г. — Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак.
1971 г. — Оман се присъединява към Арабската лига.
1984 г. — Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея.
1988 г. — НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър.
Родени:
106 пр.н.е. — Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.)
1518 г. — Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.)
1547 г. — Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.)
1632 г. — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.)
1703 г. — Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.)
1725 г. — Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.)
1743 г. — Робърт Якоб Гордън, холандски офицер († 1795 г.)
1747 г. — Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.)
1758 г. — Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.)
1765 г. — Карл Лудвиг Хардинг, немски астроном († 1834 г.)
1804 г. — Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.)
1820 г. — Анри V, крал на Франция († 1883 г.)
1843 г. — Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.)
1858 г. — Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.)
1864 г. — Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.)
1867 г. — Валтер Ратенау, немски индустриалец († 1922 г.)
1881 г. — Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.)
1882 г. — Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.)
1887 г. — Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.)
1888 г. — Янина Поражинска, полска писателка, поетса и предовачка († 1971 г.)
1898 г. — Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.)
1898 г. — Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.)
1899 г. — Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.)
1901 г. — Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1904 г. — Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.)
1904 г. — Николай Островски, съветски писател († 1936 г.)
1908 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.)
1912 г. — Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.)
1930 г. — Ричард Боуниндж, австралийски диригент и пианист
1931 г. — Джеймс Кронин, американски физик Нобелов лауреат
1933 г. — Янаки Градев, български общественик
1934 г. — Джери Лий Люис, американски певец
1935 г. — Милен Дьомонжо, френска киноактриса
1936 г. — Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен
1941 г. — Любомир Бъчваров, български актьор
1943 г. — Волфганг Оверат, немски футболист
1943 г. — Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат
1944 г. — Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.)
1944 г. — Христо Кирчев, български политик
1945 г. — Милан Миланов, български лекар и политик
1949 г. — Евгени Ерменков, български шахматист
1949 г. — Йоргос Даларас, гръцки певец
1951 г. — Андрес Кайседо, колумбийски писател
1953 г. — Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.)
1956 г. — Себастиан Коу, британски лекоатлет
1968 г. — Алекс Сколник, американски китарист
1969 г. — Адалберт Зафиров, български футболист
1969 г. — Ивица Вастич, австрийски футболист
1976 г. — Андрий Шевченко, украински футболист








Новини - теми













Община Варна е сключила договор за първите 40 подземни контейнера в града
Спад на имотния пазар във Варна: над 20% по-малко сделки за година
Провадия-Солницата откри новия туристически сезон
За седми път: „50 километра около Варна“ събира любители на туристическите преходи
Навършват се 79 години от създаването на Варненската опера
ЕС се готви за сценарий като през 70-те години
Варна: Трескаво пазаруване преди Великден – колко струва трапезата
„Артемис II“ достигна рекордно разстояние зад Луната, екипажът пое към Земята (снимки)
Варна: Затвор за баща и син, изнасилвали малолетно момиче
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна на ръба: Чака се решение от държавата за заем
Трета буна потъна в отпадъци след топлия уикенд във Варна (снимки)
Задържаха двама варненци след кражба на автомобил
Обявиха програмата за концерта на Пласидо Доминго във Варна
Политиката като естествено продължение на гражданския активизъм
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Всички бездомни кучета ще бъдат събрани от улиците на Истанбул до края на май
Дъщерята на Ким Чен Ун вероятно е подготвяна за негов наследник
Районите кметства във Варна ще поемат отговорност за зелени площи и осветление
Фета и други европейски сирена в центъра на глобален търговски спор за имената
Парижките катакомби отварят отново за посетители
Главният редактор на независимия сръбски телевизионен канал Ен1 е отстранен от длъжност













RSS Новини