Събития:

1396 г. — Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.

1513 г. — Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.

1768 г. — Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.

1794 г. — Oснован e град Одеса.

1869 г. — В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН).

1918 г. — Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.

1923 г. — Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.

1940 г. - Ден на гр. Добрич. На този ден градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на майка България.

1974 г. — Група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания.

1990 г. — България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.

1998 г. — Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара.

Родени:

1599 г. — Франческо Боромини, италиански архитект († 1667 г.)

1683 г. — Жан-Филип Рамо, френски композитор († 1764 г.)

1788 г. — Бьортън Гунльойсон, исландски математик († 1876 г.)

1843 г. — Иван Попхристов, български революционер († 1868 г.)

1858 г. — Албрехт Пенк, немски географ († 1945 г.)

1862 г. — Иван Стоянович, български революционер († 1947 г.)

1866 г. — Томас Морган, американски биолог, Нобелов лауреат († 1962 г.)

1897 г. — Уилям Фокнър, американски писател, Нобелов лауреат († 1945 г.)

1898 г. — Борис Василев, български футболист († 1983 г.)

1906 г. — Дмитрий Шостакович, руски композитор († 1975 г.)

1917 г. — Юри Арнаудов, български сценарист († 1976 г.)

1925 г. — Силвана Пампанини, италианска актриса

1927 г. — Колин Дейвис, британски диригент († 2013 г.)

1929 г. — Барбара Уолтърс, американски журналист

1929 г. — Владимир Арденски, български журналист

1931 г. — Стоян Дуков, български художник

1932 г. — Глен Гулд, канадски пианист († 1982 г.)

1941 г. — Михаил Гьонин, български футболист

1944 г. — Виталий Цешковски, руски шахматист († 2011 г.)

1944 г. — Майкъл Дъглас, американски актьор

1945 г. — Калина Згурова, народна певица

1951 г. — Марк Хамил, американски актьор

1952 г. — Кристофър Рийв, американски актьор († 2004 г.)

1953 г. — Йордан Ганчовски, български писател

1954 г. — Хуанде Рамос, испански футболист

1955 г. — Дзукеро, италиански певец

1955 г. — Карл-Хайнц Румениге, немски футболист

1955 г. — Луан Райс, американска писателка

1956 г. — Джейми Хайнеман, телевизионен водещ

1958 г. — Майкъл Медсън, американски актьор

1960 г. — Игор Беланов, украински футболист

1961 г. — Хедър Локлиър, американска актриса

1965 г. — Скоти Пипън, американски баскетболист

1968 г. — Уил Смит, американски актьор

1969 г. — Катрин Зита-Джоунс, британска актриса

1974 г. — Мат Харди, американски кечист

1976 г. — Армандо Пети, португалски футболист

1980 г. — Никола Жигич, сръбски футболист

1980 г. — T.I., американски рапър

1982 г. — Райън Лайстман, американски поп изпълнител

1991 г. — Еми Кларк, американска актриса