Детски градини и училища за деца с тежки хронични заболявания и с умствена изостаналост в България няма да има.

Това решиха депутатите, които днес продължиха с окончателното гласуване на Закона за предучилищното и училищно образование с основен вносител бившият зам.-министър на образованието, а сега депутат от ГЕРБ, Милена Дамянова.

В предишните дни те разрешиха държавното финансиране на частните детски градини и училища и въведоха изцяло нова структура на училищното образование, като приеха съответните текстове от проектозакона.

Днес те разписаха, че частните детски градини и училища могат да бъдат учредявани като търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел или като дружества по законодателството на друга страна членка на ЕС. Те ще имат право да осъществяват дейност след вписване в регистър на институциите в предучилищното и училищното образование. Ако са регистрирани в друга страна от ЕС и осъществяват дейност тук, те ще имат правото да провеждат обучение паралелно по българската и по съответната чужда образователна система и да издават дипломи и на двете страни. Условието е чуждата държава да е издала съответното разрешително.

Урежда се статутът и на вечерните училища. Те, както и досега, ще могат да обучават младежи, навършили 16 г., но вече ще се допуска и приемът на навършили 14 г. Вечерните училища могат да обучават за получаването на основно и средно образование, да дават професионална квалификация. Те ще могат да организират обучението също в самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма.

Остава и възможността за разкриване на духовни училища.

И докато тези текстове бяха приети без много дебати, следващите предизвикаха словесни "престрелки" в залата.

Те предвиждат премахване на училищата за деца с хронични заболявания - болнични и оздравителни, помощните училища, в които сега се настаняват децата с умствена изостаналост. Училища за деца с множество увреждания също не са включени в законопроекта. Част от тези училища ще се закрият, други ще се преобразуват.

След приемането и обнародването на закона специалните училища ще са единствено за: деца със сензорни увреждания (с увреден слух и/или зрение); за деца с противообществени прояви (възпитателни училища интернати) и за деца, лишени от родителски грижи или нямат подходящи условия за живот у дома, както и за извършили противообществени прояви.

Специални детски градини също вече няма да има. Те ще бъдат преобразувани след окончателното приемане и обнародване на закона, става ясно от преходните и заключителни разпоредби.

В специалните училища за деца със сензорни увреждания по изключение ще може да се приемат деца, навършили 2 г. или деца във възраст за ясла (от 10 месеца до 3 години).

Тежко болните деца и децата с умствена изостаналост ще трябва да бъдат интегрирани в масовото училище, с помощта на Центровете за подкрепа на личностното развитие.

Текстовете за специалните училища срещнаха сериозни критики още при обсъжданията им в комисията по образование. Предложенията за изменение на тези текстове от народни представители или групи народни представители са осем. Нито едно от тях обаче не беше прието в пленарна зала, а остана предложения текст от комисията, чийто председател е Милена Дамянова.

В пленарната зала днес БСП обвиниха управляващите, че закриването на съществуващите училища за деца със специални нужди ще създаде допълнителни проблеми на децата и техните родители, защото не всички са способни да се интегрират.

Кристиан Вигенин заяви, че това отношение към децата с подобни проблеми е показателно за отношението на управляващите към обществото.

"Толерантността в българското училища не е на това ниво, за да осигури спокойствието на тези деца", предупреди той и подчерта, че така "тези деца и техните родители се наказват".

В отговор Галя Захариева от ГЕРБ, заяви, че за вносителите всички деца са еднакви и промените са в правилната посока. Тя подчерта, че е време тези деца да бъдат извадени от изолацията, в която са сега. По думите ѝ от БСП не разбират цялостната философия на законопроекта. Тя обясни, че има деца, които са с по-леки проблеми и за тях ще е по-добре да се интегрират. По думите ѝ не става дума за закриване, а за преобразуване на училищата за деца с специални потребности.

Според приетите днес текстове, центровете за подкрепа на личностното развитие са за:

- развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта;

- кариерно ориентиране и консултиране;

- превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и ресоциализираща работа с децата и учениците;

- ресурсно подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности;

- педагогическа и психологическа подкрепа;

- прилагане на програми за подкрепа и обучение за семействата на децата и учениците с увреждания (с това ще се занимават Центрове за специална образователна подкрепа).

Ученическите общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми също вече ще са такива центрове, пише в законопроекта. Центровете за подкрепа на личностното развитие ще са общински и дейността им ще се урежда с правилници, приети от съответния общински съвет. Те няма да бъдат длъжни да изпълняват всички изброени функции. Центровете за специална образователна подкрепа може да са общински или държавни, а дейността им ще се урежда с правилник, утвърден от министъра на образованието.

Специалните училища остават държавни. Такива ще продължат да бъдат и българските училища в чужбина, училищата към затворите и създадените по силата на международен договор.

Депутатите приключиха гласуването на закона с тези текстове, тъй като дойде времето за петъчния парламентарен контрол.

Предстои им да приемат текстове, които разрешават децата, вкл. тези със специални потребности, да учат по индивидуален план, при който ученикът не повтаря класа, не получава оценки по шестобалната система, а е оценяван с: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.