Засилената миграция през европейските граници и свързаните с нея рискове остават сред водещите теми на всекидневниците.

„ЕК предлага нова схема за разпределяне на поне 120 000 души, които няма да могат да избират къде да се настанят и ще им е забранено да се движат в Европа

България ще трябва да приеме поне още 1600 бежанци освен 500-те, за които даде съгласие през юли. ЕК ще предложи утре пред Европейския парламент нова схема за приемане на поне 120 000 бежанци, които се намират в Италия (15 000), Гърция (50 400) и Унгария (54 000). Делът на България ще бъде 1.3% от получаващите статут на бежанци в Европа, показват данни, цитирани от "Оупън Юръп".

Германия, Франция и Испания ще понесат основната тежест, като общо ще приемат близо 60% от всички новопристигнали. Германия ще приюти поне 26.2% (31 443 души), 20% (25031 души) ще отидат във Франция и 12.4% (14 931 души) в Испания. На четвърто място е Полша с 9287 души (7.7%), която не искаше да взема сирийски бежанци, под предлог че трябва да си пази място за евентуални бежанци от Украйна. Същата позиция изразяваха и трите балтийски републики, но и на тях бе определена квота от 0.3%-0.7% (между 400 и 800 души). Словакия, която възразяваше енергично, защото нямала джамии, които да предостави на бежанците мюсюлмани, ще получи почти колкото България - 1502 души (също 1.3%). През юли бяха разпределени 40 000 бежанци, но държавите обещаха да вземат само 35 000, защото тогава се прилагаше принципът на доброволност..." - в. „Сега".

„Еврокомисията се готви да представи в сряда нова порция квоти за преразпределение на талазите бежанци от Близкия изток и Африка между страните членки на ЕС.

През май 2015 г., когато ставаше въпрос за 40 000 души от най-обременените от пришълците Италия и Гърция, ни бе отредено да вземем 572-ма. Сега става въпрос за още общо 120 000 мигранти от Италия, Гърция и Унгария. И ако се спази същият индекс на преразпределение, до края на 2016 г. ще трябва да приемем още 1600 души.

Формулата за определяне на квотите има 4 параметъра с различна тежест: численост на населението (40%), БВП (40%), среден брой на молбите за убежище и брой на приетите бежанци на 1 млн. души население през 2010-2014 г. (10%) и ниво на безработицата (10%)...

„Настоящите събития ще променят страната ни - надявам се - позитивно. Много е важно от гледна точка на историята ни, че Германия вече се свързва с надежда", заяви канцлерката Ангела Меркел. И призова всички членки на ЕС да последват примера й: „Неприемливо е да се смята, че кризата не ги засяга, защото ще има значими последствия." След като през уикенда Германия прие близо 20 000 души, дошли през Австрия от Унгария, вчера се очакваха още 10 000. Берлин ще увеличи с ?6 млрд. перото за бежанците в бюджета си за 2016 г.

Френската националистка Марин льо Пен обвини Меркел, че с масовото приемане на бежанци всъщност си набирала роби, за да паднели заплатите в Германия. Но президентът Франсоа Оланд заяви, че е напълно съгласен с канцлерката, защото иначе Шенген щял да умре. След като му бе напомнено, че 55% от французите са против бежанците, той посочи: „Публичните нагласи са променливи, но моралният дълг е постоянна величина."

Също както и през май ЕС е разединен за квотното решение на кризата. Този път обаче се очаква ЕК да поиска отхвърлилите предложението й да платят сметките по настаняването на преразпределените бежанци в другите еврочленки - по ?6500 на човек.

„Първо трябва да решим проблема с охраната на границите, а чак след това да мислим за квоти", заяви унгарският премиер Виктор Орбан. Според него стремящите се именно към Германия сирийци не били никакви бежанци, а икономически мигранти.

Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че за 5 години страната му ще приеме 20 000 сирийци, но не от залелите вече Европа мигранти, а от лагерите в съседните на Сирия страни..." - в. „Труд".

„Активист на "Ислямска държава" се е опитал да влезе в България, съобщи БНТ.

21-годишният мароканец Ейнур Селаджи е задържан на граничния пункт "Капитан Андреево" преди няколко дни.

Съобщава се, че съдът във Франкфурт е издал заповед за екстрадицията му.

Селаджи е издирван заради обвинение в тероризъм. В той е в ареста.

Предстои съдът в Хасково да реши дали мароканецът да бъде екстрадиран в Германия.

Преди дни на ГКПП- Гюешево бяха задържани четирима на косовари, по подозрение че свързани са свързани с радикалния ислям, тъй като бяха без документи.

По неофициална информация в телефоните им имало снимки на обезглавени хора и специални молитви, които отправят джихадистите..." - „Сега".

„Окръжният съд в Монтана отложи за 17 септември делото за екстрадиция на 32 годишния Цветан Цветанов от Лом, заподозрян за смъртта на 71 бежанци, открити на 27 август в изоставен камион в Австрия. 32-годишният мъж бе задържан на 1 септември в дома си в ломския квартал Младеново, а на 3 септември окръжният съд в Монтана му наложи мярка за неотклонение - задържане под стража.

Цветан Цветанов бе арестуван по европейска заповед, издадена от прокуратурата на град Айзенщат, Австрия. При разследването е установено, че той е един от трафикантите, виновни за нелегален превоз на 71 бежанци в товарен камион, открити мъртви на магистрала в Австрия. Цветанов е обвинен за умишлено умъртвяване на бежанците чрез превоза им в херметически затворен камион.

В понеделник окръжният съд в Монтана трябваше да гледа делото за екстрадиция, поискана от австрийската страна. Тя обаче не е изпратила декларация по член 41 от Закона за европейския арест. Според него трябва задължително да се декларира, че след осъждането на обвинения в съответната страна, той ще бъде върнат в своята за излежаване на присъдата.

Цветан Цветанов бе доведен в съдебната палата за делото и посрещна с облекчение вестта за отлагането. В групата на трафикантите на хора се оказа и друг ломчанин - 29-годишният Методи Георгиев. Той е задържан в Австрия." - в. „Стандарт".

Скандалът около антикорупционния закон също е сред темите на вестниците във вторник.

„Посланиците на 14 държави от Европейския съюз, подкрепени от колегите си от Норвегия и Швейцария, в съвместно изявление определят отхвърлянето на правителствения законопроект срещу корупцията по високите етажи на властта още на първо четене за лош сигнал в борбата срещу това явление. Те призовават народните представители от всички групи да покажат, че не омаловажават проблема.

Законопроектът, разработен под егидата на визепремиера и представител на Реформаторския блок Мeглена Кунева, беше отхвърлен миналата семица като "за" гласуваха депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, депутатите от БСП бяха против, а ДПС, АБВ, Патриотичният фронт и "Атака" се въздържаха. Същото направиха и представителите на БДЦ, а други двама гласуваха против.

"Това, че предложеният от правителството първоначален текст беше отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията. Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона", пишат посланиците на Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания и Люксембург.

"Надяваме се, че отхвърлилите проектозакона политическите партии (включително онези, които не гласуваха) ще представят възможно най-скоро нови идеи за справяне с този проблем, като по този начин покажат, че неуспехът в това гласуване не означава, че народните представители омаловажават борбата с корупцията на всяко едно ниво", се казва в изявлението на европейските дипломати.

Те напомнят, че Европейската комисия поставя тази борба на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и че тези доклади са одобрени както от правителствата на техните страни, така и на поредица български правителства." - в. „Дневник".

„Писмо подписаха посланици от 14 държави от Европейския съюз в София. Те излязоха със съвместна обща позиция в защита на антикорупционния закон, който бе отхвърлен от парламента още на първо четене. В нея те отбелязват, че това е негативен сигнал за борбата с корупцията у нас.

Миналата седмица антикорупционният закон, предложен от вицепремиера Меглена Кунева, не мина в Народното събрание след като две партии от управляващото мнозинство - АБВ и Патриотичния фронт го бламираха. Това е предизвикало и острата реакция от страна на посланиците. Представителите на чуждестранните мисии припомнят, че не случайно в областта на правосъдието България е под непрекъснато наблюдение чрез Механизма за сътрудничество и проверка...

Ето пълния текст на изявлението на посланиците:

"На 2 септември българският парламент отхвърли на първо четене проектозакона срещу корупцията по високите етажи на властта.

Това, че предложеният от правителството първоначален текст беше отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията. Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона. Европейската комисия поставя тази борба на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

Тези доклади са одобрени от нашите правителства и от поредица правителства на Република България. Надяваме се, че отхвърлилите проектозакона политическите партии (включително онези, които не гласуваха) ще представят възможно най-скоро нови идеи за справяне с този проблем, като по този начин покажат, че неуспехът в това гласуване не означава, че народните представители омаловажават борбата с корупцията на всяко едно ниво".

Следват подписите на посланиците..." - в. „Стандарт"

„Темата за борбата срещу корупцията е основна тема за всички политически партии. Това заяви пред журналисти зам. -председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов, предаде „Фокус". Той коментира и антикорупционния закон, който не беше приет, като посочи, че към настоящия момент законодателството е достатъчно добро.

„Винаги е важно да има политическа воля и способни институции, които да реализират тези политики. Темата корупция и борбата срещу нея е основна тема за всички политически партии", коментира Цветанов и допълни, че няма партия, която да е изразила негативно отношение към мерките против корупцията. По думите му може да се стигне до обществен и политически консенсус, след провеждането на дискусии и обсъждания по темата. Според него този консенсус ще може да даде гаранция, че антикорупционният орган няма да се използва за политически репресии.

„На дневен ред излиза дебатът, които беше в пленарна зала - дали трябва да бъде назначаван шефът на този орган от МС", посочи Цветанов и допълни, че трябва да има пълна гаранция за това, че органът не би могъл да бъде инструмент за политическо угаждане или репресия към политически субект. Според него трябва да има политически консенсус за всеки един важен основополагащ за развитието на страната закон и добави, че трябва да се покрият критериите на ЕК..." - в. „24 часа".

Местните избори и вотът за референдума, който ще се проведе заедно с тях също са сред актуалните теми.

КЪМ настоящият момент 61 партии и 1 коалиция са подали документи за участие в предстоящите местни избори. Това съобщи за „Фокус" говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Александър Андреев.

Той напомни, че крайният срок за подаване на документи за регистрация е 9 септември.

„Днес приехме решението за наблюдателите, във връзка с участието им на местните избори и националния референдум, което скоро ще бъде публикувано", посочи още Александър Андреев. Той прикани всички граждани и заинтересовани лица, непрестанно да следят страницата на ЦИК в интернет, защото там се публикуват всички решения на комисията, както и актуалната информация във връзка с наближаващите избори." - в. „Труд".

„Централната избирателна комисия одобри местата, в които ще се образуват секции за гласуване извън страната на националния референдум. Те са определени въз основа на гласувалите в тези места през последните пет години, при условие че се получи съгласие от приемащата държава, тъй като Изборният кодекс задължава автоматично откриване на секции там, където на избори в последните пет години са гласували над 100 души.

В решението се посочва, че избирателни секции ще бъдат открити в поне 307 населени места в 40 държави, като тази бройка не е окончателна.

В срок до 29 септември 2015 г. българските граждани, живеещи зад граница, могат да заявят желанието си за разкриване на допълнителни секции чрез писмено заявление по образец или чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.

На 3 октомври 2015 г. ЦИК ще определи окончателния брой на местата в държавите, в които ще се образуват секции за гласуване извън страната, и броя на секциите във всяко място." - в. „Дневник".

„Електронният вот - задължителен, ако с "да" гласуват 1,75 милиона

1 750 292 е прагът, при който референдумът за електронното гласуване, който ще се проведе заедно с местните избори на 25 октомври, ще се смята за приет. Това става ясно от решение на ЦИК за методиката за определяне на резултатите от гласуването на националното допитване.

На последните парламентарни избори през 2014 г. са гласували 3 500 585 души. По закон предложението на референдума се смята за прието при две условия - когато броят на гласувалите в допитването е равен или по-голям от броя на избирателите, пуснали бюлетина на последните парламентарни избори, и когато с "да" са гласували над половината от участвалите в референдума. За допитването на 25 октомври положителен отговор на въпроса за електронното гласуване трябва да са дали над 1 750 292-ма избиратели.

За него ще бъдат разкрити секции в поне 40 държави. На тези места са гласували поне 100 човека на избори през последните 5 г. Освен тях ще бъдат разкрити още секции - там, където българи зад граница са подали заявления, че искат да упражнят правото си на глас..." - в. „24 часа".