Събития:

1071 г. — Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко поражение на Византийската империя в Битката при Манцикерт.

1278 г. — Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в битката при Марсово поле в тогавашна Моравия.

1346 г. — Стогодишната война: Състои се Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция, в която английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.

1466 г. — Разкрит е заговор срещу Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, ръководен от Лука Пити.

1498 г. — Микеланджело получава поръчка за Пиета.

1768 г. — Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър.

1778 г. — Първото документирано изкачване на Триглав - най-високия връх в Словения.

1789 г. — Във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина.

1858 г. — Първите новини предадени чрез телеграф.

1862 г. — Американска гражданска война: започва Второто сражение при Бул Рън.

1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората битка при Шипка.

1883 г. — Вулканът Кракатау изригва и причинява огромни цунами, които разрушават селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души.

1886 г. — Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.

1914 г. — Първа световна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и британски войски, които я превземат след пет дни.

1920 г. — Влиза в сила 19-тата поправка към Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.

1923 г. — Райко Даскалов e застрелян в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

1926 г. — Основан е италианския АКФ Фиорентина.

1934 г. — Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.

1940 г. — Чад става френска колония и се присъединява към Антантата под управлението на Феликс Ебое - първия черен губернатор във френска колония.

1942 г. — Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 германски войници започват да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 човека, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и болни са убити на място.

1944 г. — Втора световна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж.

1944 г. — България във Втората световна война: Царство България обявява неутралитет във Втората световна война и желание за примирие с Великобритания и САЩ.

1947 г. — Шестото велико народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на Българския земеделски народен съюз - Никола Петков и на Българския земеделски младежки съюз към него.

1957 г. — СССР оповестява успешното тестване на междуконтинентална балистична ракета.

1966 г. — Започва войната на Намибия за независимост.

1970 г. — Новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство.

1978 г. — Папския конклав избира Йоан Павел I за папа.

1978 г. — Програма Интеркосмос: На борда на съветския космически апарат Союз 31 лети първият германски космонавт Зигмунд Йен.

1990 г. — Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София.

1999 г. — Майкъл Джонсън подобрява световния рекорд в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди.

1999 г. - Русия започва Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската международна умиротворителна бригада.

2008 г. — Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия.

Родени:

1469 г. — Фердинанд II († 1496 г.)

1596 г. — Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.)

1676 г. — Робърт Уолпоул, британски държавник († 1745 г.)

1687 г. — Хенри Кери, английски поет и композитор († 1743 г.)

1728 г. — Йохан Хайнрих Ламберт - шведски учен († 1777 г.)

1740 г. — Жозеф Монголфие - френски изобретател († 1810 г.)

1743 г. — Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.)

1809 г. — Константин фон Алвенслебен, немски генерал († 1892 г.)

1819 г. — Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.)

1850 г. — Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.)

1880 г. — Гийом Аполинер, френски поет († 1918 г.)

1881 г. — Панайот Черна, румънски поет от български произход († 1913 г.)

1882 г. — Джеймс Франк, германски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.)

1896 г. — Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.)

1899 г. — Павел Юдин, руски философ († 1968 г.)

1901 г. — Александър Жендов, български художник († 1953 г.)

1901 г. — Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.)

1910 г. — Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997)

1914 г. — Хулио Кортасар, аржентински писател († 1984 г.)

1915 г. — Борис Сафонов, съветски военен пилот († 1942 г.)

1932 г. — Иван Динков, български писател († 2005 г.)

1939 г. — Тодор Колев, български актьор († 2013 г.)

1944 г. — Морийн Тъкър, американска барабанистка на Velvet Underground

1959 г. — Ивайло Джамбазов, български актьор († 2009 г.)

1957 г. — Д-р Албан, нигерийско-шведски певец

1957 г. — Любомир Любенов, български кануист

1960 г. — Емануел Икономов, български писател

1966 г. — Йенс Гад, германски музикант

1972 г. — Талия Соди, мексиканска певица и актриса

1980 г. — Маколи Кълкин, американски актьор

1988 г. — Тори Блек, американска порнографска актриса