Днес отбелязваме 113 години от рождението на Ангел Каралийчев. Животът на този ненадминат български творец започва на 21 август 1902 г. в тогавашното село Стражица (днес град), област Велико Търново. Родителите му се занимават със земеделие. От малък Ангел им помага в полската работа. Този негов близък контакт с българското село, с природата в нейния чист вид, оставят отпечатък завинаги в съзнанието на Каралийчев. От своята баба той слуша много народни приказки, от майка си научава множество народни песни, което неусетно го запознава с родния фолклор още от най-ранна детска възраст.

Каралийчев учи в търновската гимназия, която завършва през 1921 г. Негови връстници споделят, че той се справя с лекота с учебния материал. Въпреки че не отделя много време за учене, той непрекъснато чете книги. В спомените на приятелите си от юношеските години той остава като амбициозен и самоуверен. Творческият му път започва, след като негови съученици го запознават с библиотекаря на читалище „Надежда“. Той помага на Каралийчев да се запознае с най-добрите за времето книги. Така младият Ангел е привлечен от символизма. Той постоянно носи със себе си стихотворения на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Започва да чете произведения на руските символисти – Ал. Блок, В. Брюсов, А. Белий, както и някои от френските символисти.

Смъртта на близкия му приятел и съученик от търновската гимназия Ангел Димитров променя живота на Каралийчев. След като туберкулозата покосява Димитров, Каралийчев се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че той се затваря в себе си и се отдава на творчеството. През 1919 г. писателят издава първото си стихотворение – „Орелът“, публикувано в списание „Ученическа мисъл“. Чрез списанието той се запознава с Никола Фурнаджиев, който по това време също е негов сътрудник, но учи в еленската гимназия. Дружбата между двамата творци се запазва до края на дните им. Младите писатели, заедно с още няколко свои приятели, издават литературния сборник „Лорелай“. Едва успяват да съберат пари за хартията на печатаря, а за да получат известна отстъпка, сами въртят печатната машина на ръка.

Сборникът няма особен успех и поради това Каралийчев, който по това време страда от безпаричие, е принуден да започне работа в областта на земеделието. С много лишения той успява да събере пари, за да продължи образованието си в университет. Така през есента на 1922 г. се записва в София, за да учи химия. След като разбира, че тази специалност не му е по сърце той отново се отдава на творчество. На лекциите застава на задните банки, където вместо да си води записки, пише творбите си.

През 1923-1924 г. Каралийчев живее на квартира у Георги Цанев, където често се отбиват Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Илия Бешеков. През 1923 г. младият творец взима пари на заем от своя хазяин, с които издава своята поема „Мауна Лоа“. Въпреки че интересът към поемата му е слаб, той не спира да твори. Издава някои свои стихотворения в списание „Нов път“. Тези негови творби са характерни за лиричната му проза от този период. Истинският пробив на Каралийчев е със сборника „Ръж“ от 1924 г. В него авторът предлага нова структура на повествованието, която влиза в разрез с класическите образци. Книгата „Ръж“ е приета добре от критиката. Тя може да се смята за своеобразен връх в творчеството на Каралийчев. С течение на времето характерните за неговото творчество внезапни метафори намаляват. Още в началните си творби Каралийчев включва елементи от историята и фолклора. Книгата му „Ръж“ е вдъхновена от септемврийските събития. В други негови разкази са използвани елементи от народни балади. Историята съпътства и голяма част от неговите пътеписи. В тях той запознава читателя с миналото на местата, през които пътува.

През 1924 г. настъпва срив в отношенията му с Георги Бакалов и пролетарското движение. Така Каралийчев е привлечен от списание „Златорог“. Той влиза в кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Вече има изградено име и за него е лесно да публикува своите нови творби. Подобно на младежките му години, когато една среща дава сериозно отражение върху ранното му творчество, през 20-те годни това отново се повтаря. Този път личността, която оставя следа в живота му е Ран Босилек, който по това време е редактор на списанието за деца „Детска радост“. Той му споделя, че е прочел книгата „Ръж“ и смята, че от него ще излезе добър детски писател. Моли го да напише нещо насочено към тази аудитория. Ангел взема това присърце и така се ражда „Житената питка“. След издаването на тази творба той окончателно се насочва към жанра на детската литература.

През следващите години обратите в живота му не спират. В края на двайсете писателят се влюбва в актрисата Вела Ушева. Връзката им започва бурно. Близо 5 години те са заедно преди да решат да се оженят. Любовта му към нея е толкова силна, че той полудява от ревност, когато до нея припари друг мъж. Ревнува я дори от нейните почитатели, които ù поднасят цветя след постановка. В една такава сцена на ярост той сграбчва всички букети и ги захвърля, оставяйки единствено своя. Писателят не може повече да понася голямото внимание, на което се радва неговата половинка. Той ù поставя ултиматум – да избере или своята карира, или него. Тя избира кариерата. В емоционален срив, той решава да сложи край на живота си пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка. Дни наред лежи в болницата, където е изправен на ръба между живота и смъртта.

След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. За ужас на нейните почитатели, тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1935 г. Вела сключва брак с Каралийчев. Тогава той е на 29 години, а тя на 37. Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. През всички тези години тя му оказва голяма подкрепа в творчеството. Преписва на пишеща машина, коригира и редактира написаното от него, превежда му от други езици приказки на народите, ходи по редакции и издателства да носи неговите текстове и да събира хонорарите му.

През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират. Особено съкрушен е Каралийчев след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му ненавършила две години. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга „Ането“, която и до ден днешен се преиздава. Той продължава да твори до смъртта си.

Писателят умира на 14 декември 1972 г. в град София. В своя творчески път Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни. През 1974 г. Каралийчев получава почетна грамота на имато на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“. Днес много училища, улици и други здания носят името на талантливия писател.