Държавата е на път да плати поредните грешни пари за обречени на неуспех консултантски услуги по темата "облекчаване на регулаторните режими". Консорциум от 2 частни фирми ще получи 420 524 лв. без ДДС за изготвени от него предложения за промени в общо 49 закона с отношение към инвестиции, свързани със строителството и прилагането на ЗУТ. Промените са писани без консултиране на съответните министерства и шансовете те да прераснат в реални законопроекти за изменение на действащи закони клонят към нулата.

Това показа проверка на "Сега" по повод старта на финансиран по проекта сайт, на който заинтересованите страни могат да споделят мнението си по изготвените проекти - pds.government.bg. За сайта съобщи пресслужбата на Министерския съвет, който е основен бенефициент по проекта (финансиран по оперативна програма "Административен капацитет") и възложител на предвидените в него дейности. От справка на eufunds.bg и регистъра на обществените поръчки става ясно, че поръчката е обявена в края на 2013 г., а договорът е сключен в края на 2014 г. и възлиза на 420 524 лв. без ДДС. От изпълнителя - консорциум между фирмите "МММ" ЕООД и "ТБС Консултинг" ЕООД, се иска да се анализира законодателството в областта на инвестиционния процес и да се предложи премахването на скрити регулаторни режими.

В изпълнение на проекта двете фирми са установили общо 400 регулаторни режима, свързани със строителния процес, разпръснати в 49 закона. За всички тези закони се предлагат изменения, като изпълнителите твърдят, че с тези предложения се предлагат за отмяна 242 режима, а други 158 са облекчени. Това се постига чрез по-добро съвместяване на тези закони с основните режими по ЗУТ, твърдят изпълнителите на проекта.

Изготвените промени не са консултирани със заинтересованите министерства и институции, като те само са били призовани да дадат становище на новия портал, показа проверка на "Сега". Така изобщо не става ясно доколко промените в законите са технически и правно коректни и дали се припознават от институциите. Така например основният закон с отношение към инвестициите в строителния сектор - Закона за устройство на територията, вече чака пореден ремонт в парламента. В НС тази година бяха внесени три проекта за изменение на ЗУТ, включително и проект на Министерския съвет. Основен мотив за вече внесения от МС законопроект е именно облекчаването на административните процедури и повишаването на ролята на браншовите организации. Не е ясно доколко проектът, готвен от консултантите, е отчел тези вече направени предложения. В мотивите към консултантския проект се изтъква, че в ЗУТ има над 150 регулаторни и регистрационни режима. В тази връзка се предлага съкращаване на срокове по отделни процедури, предвижда се подаване на документи по електронен път, в процедурите при съгласуване или изразяване на становища по подадени заявления се предлага въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие.

Голяма част от измененията на практика дублират вече съществуващи текстове. Така например промените в закона за застрояването на Столичната община повтарят задължения на кмета, които и сега са разписани в Закона за устройство на територията. Например се предвижда, че кметът трябва да организира поддържането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение, като авторите се позовават на ЗУТ, където изрично е описан редът за това.

Обхват

В някои закони се предлагат промени, които са свързани косвено с инвестиционния процес. Такава например е предложената от консултантите промяна в закона за обществените библиотеки, според която данните от регистъра за тези институции ще станат публични на сайта на културното министерство. В закона за здравето пък наред с конкретни идеи за облекчаване на разрешителни режими при въвеждането на обектите в експлоатация се предлага и държавният здравен контрол да се урежда не с наредба на министъра, а на Министерския съвет, защото било по-подходящо.

Куриози

Някои от промените са буквално куриозни - като например измененията в закона за акцизите и данъчните складове. Според един от текстовете исканията за издаване на лиценз за данъчен склад ще се правят или по електронен път, или пред отговорния административен орган - министерство на туризма или кмета на съответното място. В агенция "Митници", която в момента отговаря за издаването на лицензите, нямаха никаква представа каква роля следва да играе министерството на туризма. По същия начин неясна е и ролята на кметовете. Наистина се говори за въвеждане на единни точки за контакт с гражданите, но това не може да става по такъв начин, коментираха експерти.