1201 г. — Основан е град Рига — днешната столица на Латвия.
1682 г. — Петър I става цар на Русия.
1743 г. — Влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън.
1786 г. — Рейкявик, сегашната столица на Исландия получава статута на град.
1868 г. — Френският астроном Пиер Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.
1870 г. — Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот.
1877 г. — Американският астроном Асаф Хол открива естествения спътник на Марс Фобос.
1917 г. — При голям пожар в Солун изгарят над 30% от сградите и 70 000 души остават без дом.
1917 г. — България в Първата световна война: Започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.
1920 г. — Влиза в сила 19-та поправка на Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
1945 г. — СССР анексира от Япония Курилските острови.
1949 г. — Основана е немската компания Adidas.
1958 г. — В САЩ излиза от печат скандалният роман на Владимир Набоков Лолита.
1962 г. — Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс.
1964 г. — МОК отстранява ЮАР от участие в XVIII летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството.
1971 г. — Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.
1982 г. — Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в "Рийдърс Дайджест", в която се лансира "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II.
2006 г. — 40 Народно събрание на България приема на второ четене промените в Закона за трансплантациите.
Родени:
1414 г. — Джами, персийски поет († 1492 г.)
1497 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор († 1543 г.)
1685 г. — Брук Тейлър, английски математик († 1731 г.)
1750 г. — Антонио Салиери, италиански композитор († 1825 г.)
1815 г. — Александър Мидендорф, руски пътешественик († 1894 г.)
1819 г. — Мария Николаевна, херцогиня на Льойхтенберг († 1876 г.)
1830 г. — Франц Йосиф, император на Австро-Унгария († 1916 г.)
1845 г. — Йозеф Хохола, чешки капелмайстор († 1918 г.)
1870 г. — Лавър Корнилов, руски генерал († 1918 г.)
1870 г. — Тугомир Алаупович, хърватски писател († 1958 г.)
1891 г. — Георг Гавантка, германски офицер († 1939 г.)
1898 г. — Стоян Христов, писател († 1996 г.)
1902 г. — Методи Андонов-Ченто, македонски политик († 1957 г.)
1904 г. — Макс Фактор Младши, американски биохимик († 1996 г.)
1906 г. — Марсел Карне, френски режисьор († 1996 г.)
1910 г. — Пал Туран, унгарски математик († 1976 г.)
1924 г. — Богдан Ковачев, български балетист
1927 г. — Розалин Картър, първа дама на САЩ (1977-1981)
1928 г. — Лучано Де Крешенцо, италиански писател
1932 г. — Люк Монтание, френски вирусолог, Нобелов лауреат
1932 г. — Морис Аладжем, български композитор († 2004 г.)
1933 г. — Роман Полански, полски режисьор
1937 г. — Робърт Редфорд, американски актьор
1943 г. — Джани Ривера, италиански футболист
1952 г. — Патрик Суейзи, американски актьор († 2009 г.)
1953 г. — Ма Дзиен, китайски писател
1953 г. — Серджо Кастелито, италиански актьор
1954 г. — Владимир Висоцки, командващ Северния флот на Русия
1957 г. — Карол Буке, френска киноактриса
1962 г. — Елена Русалиева, българска актриса
1962 г. — Фелипе Калдерон, президент на Мексико
1969 г. — Едуард Нортън, американски актьор
1969 г. — Крисчън Слейтър, американски актьор
1983 г. — Крис Бойд, шотландски футболист
1988 г. — Джи-Драгън, певец,част от групата Биг Бенг