Европейската централна банка вероятно ще запази равнището на спешното финансиране за гръцките банки на досегашното ниво, след като в неделя гърците отхвърлиха приемането на спасителния план за страната, предложен от кредиторите.
Действията на ЕЦБ ще позволят на гръцките банки да имат малко време, за да използват вече одобрените 89 млрд. евро, съобщава Блумбърг.
Гърците няма да могат да теглят пари в брой, останали в сейфове в гръцките банки, докато капиталовите ограничения остават в сила, заяви пред гръцката телевизия Алфа TV заместник-министър на финансите Надя Валавани. Тя обяви, че засега е известно, че банките ще останат затворени поде до вторник.
В неделя стана ясно, че гръцката централна банка ще внесе молба Европейската централна банка да повиши тавана на спешното финансиране на гръцките банки, които са затворени от една седмица, след като Атина наложи мерки за капиталов контрол. След като станаха ясни резултатите от референдума гръцките банки предупредиха, че са изправени пред срив, ако Европейската централна банка не одобри нови спешни помощи.
Същевременно гръцкото правителство обяви, че не обмисля възможността да печата нова валута. Преди дни финансовият министър Янис Варуфакис заяви, че страната не иска да се върне към старата си валута - драхмата и иска да запази еврото. След като станаха ясни резултатите от референдума той заяви, че отговорът „не” на допитването ще даде преимущество на Гърция по време на предстоящите преговори с кредиторите.
"Победата на "не" в Гърция е "средство, което ще ни послужи да протегнем ръка за сътрудничество към нашите партньори". Ние ще преговаряме по позитивен начин с Европейската централна банка и Европейската комисия."
Ситуацията около Гърция ще бъде разгледана на извънредно заседание на Еврогрупата във вторник, но ако то не бъде достатъчно, за да бъде прието решение, ще бъде необходимо да се свика и извънредно заседание на Европейския съвет. Това стана ясно от разговор на канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в неделя. Двамата лидери са се съгласили
с факта, че гласът на гръцките граждани трябва да бъде уважен", се посочва в кратко съобщение от германското канцлерство.
Меркел и Оланд участваха активно през последните седмици в маневрите за намиране на решение на гръцката криза. Освен това "канцлерът и президентът на Френската република са се изказали в полза на среща на върха на държавните и правителствени глави на страните от еврозоната във вторник". Те са формулирали това искане пред Доналд Туск, председател на Европейския съвет, посочват службите на френския държавен глава.
Германският министър на икономиката Зигмар Габриел заяви в неделя, че е "трудно да си представи" по-нататъшни преговори с Атина след резултатите от референдума в Гърция. Гръцкият премиер Алексис Ципрас "прекъсна последните мостове" между неговата страна и Европа, добави заместник-канцлерът в правителството на Ангела Меркел в интервю за "Тагесшпигел".
За Питър Клеп - икономист от мозъчния тръст Open Europe - Европа трябва да се подготви за връщане на драхмата в Гърция: "Защо да се продължава да се действа така, сякаш нищо не се е случило и да се губи време, когато съществува риск от социална катастрофа" за страната.
"Може би ще трябва да предоставим спешни заеми на Атина, за да могат социалните служби да продължават да функционират и хората в нужда да получават пари, за да оцелеят", предложи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.
"Кошмарът на "евроархитектите" е, че възможността една страна да напусне клуба изглежда реалистичен сценарий", написа в социалните мрежи словашкият финансов министър Петър Казимир.
Топката е в полето на Гърция. Така лаконично коментира резултатите от гръцкия референдум външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер.