България обяви, че ще внесе 100 милиона евро за проекти, финансирани по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в основата на Инвестиционния план за Европа в размер на 315 милиарда евро.

Вноската ще бъде направена чрез съфинансиране на проекти, одобрени от Българската банка за развитие. България е 8-та държава членка след Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Полша и Словакия, която обявява финансово участие още преди ЕФСИ да започне да функционира, съобщиха от ЕК.

Заместник–председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджета и човешките ресурси, заяви, че това решение прави България една от първите страни, които ще се включат в Инвестиционния план за Европа. "Очаквам страната ни да постигне значителен мултипликационен ефект от тези 100 милиона евро и чрез участието си в Инвестиционния план да увеличи значително частните инвестиции в нашата икономика, за да постигнем по-високи темпове на растеж, повече и по-добре платени работни места и по-висок стандарт на живот за българите", добави Георгиева.

Заместник–председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, каза, че много се радва, че България е обявила участие със 100 милиона евро в Инвестиционния план. "По време на посещението ми в София по-рано тази година проведохме ползотворен разговор с премиера Бойко Борисов, по време на който обсъдихме възможните ползи за България от Инвестиционния план, скоро ще станем свидетели и на конкретните резултати от изпълнението му", допълни Катайнен.

На 28 май, само четири месеца и половина, след като на 13 януари Комисията прие законодателното предложение, законодателите на ЕС постигнаха политическо споразумение относно Регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Държавите членки го подкрепиха единодушно на 10 март, а на 20 април Европейският парламент проведе гласуване на равнище парламента комисия. Финансовите министри приветстваха споразумението за Регламента в рамките на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), проведен на 19 юни, а Европейският парламент го гласува по време на пленарното си заседание на 24 юни, благодарение на което ЕФСИ ще може да започне своята работа до септември, както беше планирано.

В съответствие със Заключенията на Европейския съвет от декември 2014 г., с които Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) беше приканена да "започне дейности, като използва собствените си средства, считано от януари 2015 г.", ЕИБ вече обяви няколко проекта за предварително финансиране в контекста на Инвестиционния план за Европа, по линия на който е стратегически партньор на Комисията.

Националните насърчителни банки имат ключова роля за стимулирането на Европа да инвестира отново. Те притежават експертен опит за изпълнението на Инвестиционния план и често осигуряват използването на публичните ресурси по най-ефикасния начин. През февруари Германия обяви, че ще внесе 8 милиарда евро за Инвестиционния план чрез KfW. Отново през февруари Испания обяви вноска от 1,5 милиарда евро чрез Instituto de Crédito Oficial (ICO). През март Франция обяви обезпечение в размер на 8 милиарда евро чрез Caisse des Dépôts (CDC) и Bpifrance (BPI), а Италия заяви, че ще внесе 8 милиарда евро чрез Cassa Depositi e Prestiti (CDP). През април Люксембург обяви вноска в размер на 80 милиона евро чрез Société Nationale de Crédit et d`Investissement (SNCI), а Полша – 8 милиарда евро чрез Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK). През юни Словакия обяви вноска от 400 милиона евро чрез нейните национални насърчителни банки Slovenský Investičný Holding и Slovenská Záručná a Rozvojová Banka.

Икономическата криза доведе до рязък спад на инвестициите в цяла Европа. Ето защо трябва да положим съвместни и координирани усилия на европейско равнище, за да обърнем тази низходяща тенденция и да поведем Европа към икономическо възстановяване. Налични са съответните ресурси, които трябва да се мобилизират в целия Европейски съюз в подкрепа на инвестициите. Няма единен, прост отговор, не може да се натисне бутон за растеж, не съществува универсално решение. Комисията предприема подход, базиран на три стълба: структурни реформи, които да очертаят нов път за растеж на Европа; фискална отговорност, която да възвърне надеждността на публичните финанси и да затвърди финансовата стабилност; и инвестиции, които да задействат растежа и да го задържат във времето. Инвестиционният план за Европа е в основата на тази стратегия.