115 хил. са учениците между 5 -и и 11-и клас с поне един родител, който е отишъл на гурбет. Това показват данни от проучване на „РискМонитор”, проведено по поръчка на УНИЦЕФ. Това всъщност са 26% от децата или всеки четвърти ученик между 5-и и 11-и клас. Тревожното е, че хлапетата оставени без родителски надзор имат по-нисък успех в училище, по-често повтарят класове, пият и пушат повече, обясни социоложката Петя Кабакчиева, която вчера представи проучването. „40% от тези деца са посещавали Детска педагогическа стая и боледуват повече от останалите“, коментира тя.

Проблемът при тези ученици е, че попечителството върху тях не е уредено и на практика те са лишени от основни права, свързани със защитата на здравето им и реакции при противообществени прояви.

Чести са случаите, когато децата заминават при родителите си преди завършването на учебната година и се връщат след началото на следващата.

Въпреки това обаче те остават ученици на съответното школо по документи, защото заради делегираните бюджети, училищата са заинтересовани от задържането на децата.

При по-големите ученици обаче, които са вече в гимназията, дългите отсъствия по време на учебната година,

не се свързват непременно с миграцията

на родителите, а с индивидуалния гурбет. Така например гимназисти от Шумен и Благоевград заминавали за по два месеца през зимата да секат елхи в горските стопанства на Испания, Италия и Белгия. Други пък напускат преди края на втория срок и се връщат след началото на следващата година, като работят през лятото в сферата на общественото хранене в Италия или пък на земеделието в Гърция.

По тази схема при краткосрочна миграция децата надхвърлят официално разрешения брой отсъствия по уважителни причини. От една страна училищните ръководства не отразяват тези отсъствията заради делегираните бюджети, които им осигуряват средства за брой записани ученици. От друга страна обаче учителите и просветните инспектори толерират ученическия гурбет, заради самото дете, защото веднъж изключено от системата, нараства рискът то изобщо да не завърши средно образование.

Децата, които пък се завръщат от чужбина със своите родители, често повтарят клас. Причината е, че процедурата по признаване на образованието в чужбина у нас е сложна.

Ако ученикът не е учил необходимия брой часове по даден предмет или учебната програма не е същата като нашата, то той не може да запише същия клас като своите връстници, а трябва да се върне клас или повече надолу. „Много от децата се срамуват да учат с по-малките ученици”, коментира Мила Минева, която също представи проучването.