Събития

1453 г. — Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази епоха оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог.

1660 г. — Английската реставрация: Чарлз II е възстановен на трона на Великобритания.

1667 г. — Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.

1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.

1927 г. — Провеждат се избори за 22. ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор .

1948 г. — Подписан е Българо-полски договор за сътрудничество.

1953 г. — Сър Едмънд Хилари и шерпат Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите.

1956 г. — Пакистан се обявява за ислямска държава.

1968 г. — Установени са дипломатически отношения с Република Горна Волта.

1970 г. — Посещение на Тодор Живков в СССР.

1984 г. — В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.

1985 г. — Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, след като привърженици на ФК Ливърпул проникват в сектор на ФК Ювентус.

1989 г. — Възродителен процес: В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за "Голямата екскурзия".

1990 г. — Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.

1999 г. — Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция.

2010 г. — Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени

1439 г. — Пий III, римски папа († 1503 г.)

1568 г. — Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)

1851 г. — Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)

1860 г. — Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)

1866 г. — Акоп Акопян, арменски поет († 1937 г.)

1868 г. — Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)

1871 г. — Сергей Зернов, съветски зоолог († 1945 г.)

1874 г. — Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател († 1936 г.)

1879 г. — Коста Абраш, сръбски поет от Македония († 1898 г.)

1880 г. — Освалд Шпенглер, немски философ († 1936 г.)

1892 г. — Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)

1903 г. — Боб Хоуп, американски комик

1917 г. — Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ († 1963 г.)

1920 г. — Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)

1920 г. — Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.)

1929 г. — Питър Хигс, британски физик

1933 г. — Никола Пъдевски, български шахматист

1934 г. — Георги Йорданов, български комунист

1942 г. — Иван Ганев, български учен († 2003 г.)

1953 г. — Александър Абдулов, руски актьор († 2008 г.)

1953 г. — Дани Елфман, американски музикант

1959 г. — Рупърт Евърет, английски актьор

1965 г. — Даниел Дянков, български художник

1971 г. — Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)

1975 г. — Мелани Браун , английска поп певица

1977 г. — Леонардо Франко, аржентински футболист

1981 г. — Андрей Аршавин, руски футболист

1985 г. — Иван Ангелов, български певец