Събития

1358 г. — Във Франция започва най-голямото селско въстание през Средновековието, известно като "Жакерия".

1754 г. - Френско-индианската война: Състои се Битката при Грейт Мидоуз, в която отряд от 40 души, командван от 22-годишния Джордж Вашингтон, напада френски лагер в местността Грейт Мидоуз, Северна Америка.

1812 г. — Русия и Турция подписват Букурещкия договор.

1871 г. — Разгромена е Парижката комуна след „Кървавата седмица“, в която загиват повече от 25 хиляди комунари, други 40 хиляди са изпратени в затвора или на заточение.

1890 г. — Открито е първото училище за медицински сестри в София.

1920 г. — В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд.

1924 г. — На VIII летни олимпийски игри в Париж Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач и губи с 0:1 от отбора на Ейре.

1930 г. — Открита е една от най-високите сгради в света — Крайслер Билдинг в Ню Йорк.

1940 г. — Втората световна война: Белгия капитулира пред Германия.

1952 г. — Жените в Гърция получават избирателно право.

1955 г. — Народното събрание ратифицира Варшавския договор.

1961 г. — Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“.

1964 г. — Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

1966 г. — Възстановено копие на парахода Радецки е пуснато на вода в Русе.

1969 г. — В бившия СССР е създадена Инициативна група за защита правата на човека - първата в страната обществена организация в защита на жертвите от политически репресии.

1971 г. — В орбита е изведена космическата лаборатория Марс 3, която достига Марс през декември 1971 г.

1974 г. — САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.

1987 г. — 19-годишният пилот от Западна Германия Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. Той е незабавно задържан и не е пуснат до 3 август 1988.

1998 г. — Ядрен опит: В отговор на серията ядрени опити, извършени от Индия, Пакистан провежда пет свои, с което подтиква САЩ, Япония и други нации да му наложат икономически санкции.

1999 г. — В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовъра на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ.

2008 г. — Непал официално е обявена за република.

2009 г. — Загиват 17 човека край Ямбол вследствие инцидент с повреден автобус.

Родени

1524 г. — Селим II, султан на Османската империя († 1574 г.)

1654 г. — Йохан II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)

1676 г. — Якопо Рикати, италиански математик († 1754 г.)

1759 г. — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство († 1806 г.)

1779 г. — Томас Мур, ирландски поет († 1852 г.)

1805 г. — Ильо войвода, български войвода († 1898 г.)

1815 г. — Александър фон Коцебу, немско-руски художник († 1889 г.)

1844 г. — Леонид Соболев, министър-председател на България († 1913 г.)

1849 г. — Никола Обретенов, български революционер († 1939 г.)

1868 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец († 1962 г.)

1872 г. — Леонард Шулце Йена, германски етнограф († 1955 г.)

1877 г. — Максимилиан Волошин, руски поет († 1932 г.)

1880 г. — Христо Силянов, български революционер († 1939 г.)

1884 г. — Едуард Бенеш, президент на Чехословакия († 1948 г.)

1888 г. — Джим Торп, американски атлет († 1953 г.)

1892 г. — Йозеф Дитрих, германски генерал († 1966 г.)

1906 г. — Волф Албах-Рети, австрийски актьор († 1967 г.)

1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)

1908 г. — Йън Флеминг, британски писател († 1964 г.)

1912 г. — Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат († 1990 г.)

1913 г. — Тихон Хренников, руски съветски композитор († 2007 г.)

1918 г. — Иван Гълъбов, български езиковед

1925 г. — Бюлент Еджевит, министър-председател на Турция

1930 г. — Димитър Точев, български поет и писател, журналист († 2006 г.)

1930 г. — Франк Дрейк, американски астроном

1933 г. — Димитър Мишев, български академик († 2003 г.)

1940 г. — Развигор Попов, български музикант

1941 г. — Чавдар Шинов, български сценарист

1944 г. — Рудолф Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк

1945 г. — Пач Адамс, американски доктор и автор на книги

1947 г. — Захи Хауас, египетски историк

1949 г. — Стефан Димитров, български композитор

1954 г. — Мариана Димитрова, българска актриса († 2005 г.)

1958 г. — Красимир Едрев, български поет и публицист

1960 г. — Корине Маух, швейцарски политик

1961 г. — Ричард А. Кнаак, американски писател

1962 г. — Франсоа-Анри Пино, френски бизнесмен

1968 г. — Кайли Миноуг, австралийска певица и актриса

1970 г. — Иван Попов, български писател

1970 г. — Илиян Банев, български футболист

1974 г. — Ханс-Йорг Бут, германски футболист