Събития

1328 г. — Филип VI, първи представител на династията Валоа, става крал на Франция.

1703 г. — Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург.

1717 г. — Нова Гранада става самостоятелно вицекралство на Испания.

1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.

1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.

1870 г. — Васил Левски преминава от Румъния в България със задачата да създаде мрежа от местни революционни комитети.

1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.

1937 г. — Пуснат е в експлоатация мостът Голдън Гейт в Сан Франциско.

1940 г. — Втората световна война: При клането при Па дьо Кале са убити 97 британски войници от части на 3-та СС дивизия Тотенкопф.

1941 г. — Втората световна война: След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи — военнопленници.

1941 г. — Втората световна война: Британската военна флота потапя в Северно море германския линеен кораб Бисмарк.

1942 г. — Втората световна война — в Прага в 10:32 ч. се извършва атентат срещу СС обергрупенфюрерър Райнхард Хайдрих.

1943 г. — Втората световна война: Създаден е Национален фронт на съпротивата във Франция.

1949 г. — Официално е създадена Японската асоциация по карате.

1950 г. — Американският певец Франк Синатра за първи път се представя в телевизионно предаване.

1960 г. — Демократичното правителство в Турция е свалено чрез военен преврат.

1971 г. — Със заповед №9-4 на Министерството на народната просвета в град Бургас е открита Природоматематическа гимназия "Академик Никола Обрешков".

1974 г. — Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция.

1985 г. — В Рим започва процес за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II на Сергей Антонов и задочно — на Тодор Айвазов и Жельо Василев.

1993 г. — СДС внася вот на недоверие на правителството на Любен Беров, но парламентът го отхвърля.

1994 г. — Съветският писател-дисидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание в САЩ.

1999 г. — Карла дел Понте, главен обвинител на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово.

2006 г. — Земетресение на остров Ява (Индонезия) с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер отнема живота на около 4 600 души.

2009 г. — В Рим се играе Финала на Европейската купа на шампионите по футбол. ФК Барселона побеждава ФК Манчестър Юнайтед с 2:0 с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси.

2010 г. — Състои се втори полуфинал на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени

1332 г. — Ибн Халдун, арабски учен († 1406 г.)

1623 г. — Уилям Пети, английски учен († 1687 г.)

1799 г. — Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862 г.)

1822 г. — Йоханес Дайкер, германски художник († 1895 г.)

1833 г. — Тодор Шишков, български книжовник († 1896 г.)

1837 г. — Иван Крамской, руски художник († 1887 г.)

1864 г. — Анте Трумбич, хърватски политик († 1938 г.)

1867 г. — Арнолд Бенет, английски писател и критик († 1931 г.)

1878 г. — Панарет Брегалнишки, български духовник († 1944 г.)

1884 г. — Макс Брод, австрийски писател († 1968 г.)

1894 г. — Дашиъл Хамет, американски писател († 1961 г.)

1894 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател († 1961 г.)

1897 г. — Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат († 1967 г.)

1897 г. — Милко Бичев, български архитект († 1972 г.)

1903 г. — Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.)

1907 г. — Рейчъл Карсън, американска зооложка († 1964 г.)

1917 г. — Владимир Кабаиванов, български химик

1918 г. — Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония

1920 г. — Бранко Пендовски, писател от Република Македония († 2006 г.)

1922 г. — Кристофър Лий, британски актьор

1923 г. — Хенри Кисинджър, Държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1973 г.

1926 г. — Атанас Пацев, български художник († 1999 г.)

1930 г. — Джон Барт, американски писател

1931 г. — Филип Котлър, маркетинг специалист

1934 г. — Харлан Елисън, американски писател

1937 г. — Жерар Клайн, френски писател

1939 г. — Сократис Кокалис, гръцки бизнесмен

1942 г. — Пиърс Къредж, британски пилот от Формула 1 († 1970 г.)

1943 г. — Димитър Митов, български художник

1948 г. — Александър Волков, руски космонавт

1953 г. — Йордан Александров Димитров, български генерал

1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор

1957 г. — Венцислав Рангелов, български треньор

1958 г. — Румен Пенин, български учен

1961 г. — Жорета Николова, българска актриса

1964 г. — Бисер Цолов, български учен

1964 г. — Елена Йончева, българска журналистка

1967 г. — Пол Гаскойн, английски футболист

1970 г. — Бианка Панова, българска гимнастичка

1976 г. — Анита Блонд, унгарска порно актриса

1978 г. — Иван Юруков, български актьор

1981 г. — Йозгюр Чевик, турски актьор

1990 г. — Крис Колфър, американски актьор