Събития

1293 г. — При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 000 души.

1521 г. — Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.

1538 г. — Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург.

1647 г. — В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица.

1770 г. — В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех.

1805 г. — В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия.

1868 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Англия — ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон.

1869 г. — Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет.

1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.

1879 г. — Открит е Върховният касационен съд на България.

1879 г. — С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан.

1880 г. — С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии.

1894 г. — Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат.

1896 г. — В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II.

1896 г. — Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс.

1908 г. — В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост на Великобритания.

1918 г. — С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия.

1924 г. — Извършен е първият полет на екперименталния самолет АНТ-2.

1938 г. — В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген.

1942 г. — Британският външен министър Антъни Идън и съветският Вячеслав Молотов подписван съюзен договор за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната.

1966 г. — Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана.

1970 г. — Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144.

1972 г. — Подписан е договор между СССР и САЩ - САЛТ 1, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).

1977 г. — Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.

1983 г. — При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени.

1986 г. — Европейската общност приема Европейското знаме.

1986 г. — Открита е първата експозиция на Националния музей в Габрово, създаден на 1 януари 1974 г., който се помещава в сградата на Априлската гимназия.

1991 г. — Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия.

1991 г. — Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души.

2001 г. — По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици.

2002 г. — Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България.

2002 г. — Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия.

2006 г. — При земетресение на остров Ява загиват 5 700 души, а почти 200 000 остават без дом.

Родени

1478 г. — Климент VII, римски папа († 1534 г.)

1566 г. — Мехмед III, султан на Османската империя († 1603 г.)

1594 г. — Олимпия Майдалкини, италианска благородничка († 1657 г.)

1602 г. — Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник († 1674)

1650 г. — Джон Чърчил, Херцог Марлборо, английски военачалник († 1722 г.)

1667 г. — Абраам дьо Моавр, френски математик († 1754 г.)

1689 г. — Мери Монтегю, английска писателка († 1762 г.)

1826 г. — Елизавета Михайловна, Херцогиня Нассау († 1845 г.)

1877 г. — Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927 г.)

1878 г. — Горазд II, чешки светец († 1942 г.)

1885 г. — Николай Лилиев, български поет († 1960 г.)

1886 г. — Павел Блонски, съветски психолог († 1941 г.)

1888 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.)

1896 г. — Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.)

1900 г. — Яким Якимов, български учен († 1965 г.)

1904 г. — Неджип Фазъл Късакюрек, турски поет († 1983 г.)

1907 г. — Джон Уейн, американски актьор († 1979 г.)

1909 г. — Мат Бъзби, шотландски футболист († 1994 г.)

1910 г. — Лорънс Рокфелер, американски финансист († 2004 г.)

1912 г. — Янош Кадар, министър-председател на Унгария († 1989 г.)

1922 г. — Стефан Груев, български журналист, писател и общественик († 2006 г.)

1923 г. — Хари Джонсън, канадски икономист († 1977 г.)

1926 г. — Майлс Дейвис, американски джаз музикант († 1991 г.)

1931 г. — Илия Буржев, български поет († 2008 г.)

1932 г. — Григор Вачков, български актьор († 1980 г.)

1935 г. — Алан Чумак, руски журналист и екстрасенс

1939 г. — Климент Денчев, български актьор († 2009 г.)

1946 г. — Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка

1949 г. — Уорд Кънингам, създател на Уикипедия

1951 г. — Мухамед Фарис, сирийски военен летец

1951 г. — Рамон Калдерон, президент на Реал Мадрид

1951 г. — Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.)

1958 г. — Виктор Шейман, министър на вътрешните работи на Беларус

1964 г. — Лени Кравиц, американски рок музикант и продуцент

1966 г. — Хелена Бонам Картър, английска актриса

1968 г. — Фредерик Датски, датски принц и престолонаследник

1977 г. — Лука Тони, италиански футболист

1978 г. — Бенджи Грегъри, американски актьор

1978 г. — Небойша Йеленкович, български футболист

1979 г. — Ашли Масаро, професионален кечист и фотомодел

1981 г. — Ирини Меркури, гръцка певица

1981 г. — Исаак Слейд, американски рок певец (Дъ Фрей)

1987 г. — Григор Григоров, български шахматист