24 май е единственият празник на българите, който повече от 150 години непрекъснато е празнуван - от 1851-ва, когато започва неговото честване в Пловдив. Този ден, който събира българите от миналото, настоящето и бъдещето, трябва да е националният ни празник. Това каза в интервю за Дарик историкът проф. Петко Петков, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

„Светъл ден и много празничен за душата - най-доброто, което българите са дали на света в последните 10 века. Това е причината да се чувствам особено в ден като днешния. Винаги съм намирал начин да изразя своето преклонение пред културата, която са създали българите през вековете и която са подарили на света. Това е основното ми разбиране, за да се чувствам длъжен да изтъквам необходимостта ден като този, символизиращ толкова трайни ценности, събиращи българите от миналото, настоящето и бъдещето, и от Канада, Австралия, България, Бесарабия - да е именно националният ден на българите".

Запитан дали смята, че един ден това може да стане реалност, проф. Петков отговори: „Имаше време, когато се надявах повече. Още в началото, когато ми дойде тази идея и се опитах да я аргументирам - беше в началото на 90-е години в едно литературно старозагорско списание, веднага се сетих, че ще трябва да я обсъди и приеме днешното ни общество, което е толкова вгледано в материални неща, което не иска да излезе от обръча на последните 100-150 години като мислене и идентичност, че си дадох сметка, че едва ли ще доживея времето, когато не по силата на някакво постановление на някаква група хора, а с обществен консенсус денят, символизиращ този български принос и това българско самочувствие, ще бъде националният ни ден. Може и да се лъжа".