Около 9000 български деца, родени зад граница, срещат проблем при записване в българския регистър на населението. Проблемът е, че от Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД „ГРАО") към Министерството на регионалното развитие и благоустройството има въведена практика да отказва издаване на единен граждански номер (ЕГН) на децата, които нямат вписано бащино име в акта за раждане, оформен в чужбина, защото там изискванията са други.

„В един от случаите се стига до абсурдната ситуация в едно семейство дете, родено през 2009 г. във Франция, записано само с две имена във френския акт за раждане, да е вписано с три имена в българския регистър, а брат му, роден през 2015 г. от същите родители, да получи отказ или да бъде вписан без бащино име в регистъра", дават пример от администрацията на националния омбудсман Константин Пенчев.

Общественият посредник изпрати препоръка министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да провери сигналите за затруднения при записване в българския регистър на населението с три имена (собствено, бащино и фамилно) на родените извън страната деца - български граждани.

В сигналите си гражданите твърдят, че ГД „ГРАО" се позовава на чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), който е изменен през 2011 г. (ДВ, бр. 39/2011 г.).

Според омбудсмана, измененията не са променили смисъла на разпоредбата, поради което е учудваща промяната на административната практика, още повече че съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗГР при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

Например в Полша, момичетата се вписват без тази наставка и често деца от смесени бракове носят буквално името на бащата, независимо от пола и не приемат наставката -ова, а само -ов.

В чл. 13 от ЗГР изрично се посочва, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Заради новата административна практика гражданите са принудени да търсят промяна на името на детето по съдебен ред, за да добавят бащиното име. „Вместо държавата, в лицето на администрацията, да улеснява гражданите си и да стимулира запазването на традиционната българска именна система сред живеещите в чужбина, тя създава неоснователно пречки пред тях, като оставя усещането, че те не са желани в родината си", категоричен е омбудсманът.