В Самоков в Туристическата градина има една кръчма, „Тропическа жега“, в която сутрин нотабилите от Гробищчаро (самоковски квартал около старите гробища) разискват политиката и други важни теми от живота. Идват и от други краища на града. На мене ми е малко далече, ама тия дни попаднах случайно там.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Групата съвсем сериозно обсъждаше съдебната реформа. В същия час някъде в София почваше конференция на същата тема, организирана от вицепремиерката Меглена Кунева и от правосъдния министър Христо Иванов, с участието на американската посланичка Марси Рийс и френския посланик Ксавие дьо Кабан. 

Нотабилите не знаеха за конференцията. Просто съвпадение.

Преди, казва един, беше ясно. Щчо кажат от комитето, така ке каже и съдо. 

Па оно и сега е ясно, отговаря друг. Даваш парата на адвокато, он – на съдията и нема да лежиш. Следва кратко, но съдържателно допълнение, че може да дадеш пари и на прокурора, който да напише обвинителния акт така, че да падне в съда. Сред присъстващите цари пълно съгласие по този пункт. Привеждат се и конкретни примери.

Кратката дискусия завършва с обобщение, че и „при Тошо, и при тия затворо беше за дребните риби“. Възражения няма и се преминава към други важни теми, например каква порода е конят, който пасе на стотина метра и откъде е купен.

Следобеда чувам, че конференцията в София свършила и според техни превъзходителства посланиците на Съединените щати и на Франция най-важното било да има гаранции, че магистратите в България са независими.

С цялото уважение – те са абсолютно независими. Повече от това не може. Зависят само от парата.

Навремето шефът на кабинета на Иван Костов Николай Вълчев, се казваше, ако не се лъжа, написа една фундаментална статия, в която основната теза беше, че в демократичните държави цялата власт, включително съдебната, произлиза от народа, а в България съдебната власт произлиза от Юридическия факултет на Софийския университет. В смисъл – никой не те избира, щом си завършил ЮФ, може да станеш я съдия, я прокурор и контрол няма.

Най-много да те изгонят от системата, но това е изключително рядко и ако те изгонят, винаги можеш да станеш адвокат на мутрите.

Сега нещата се промениха, съдебната власт не произтича само от ЮФ на СУ, но и от юридическите факултети на други престижни учебни заведения като Югозападния университет например.

Но все така магистратите – съдии и прокурори, са абсолютно безконтролни. Те си се назначават, те си се проверяват, народът няма думата. Щото е прост.

А сега госпожа Кунева, след като направи теоретичната конференция, се е заела и практически с реформата. Събира подписи и гласове за поправка на Конституцията, с която Висшият съдебен съвет да се раздели на прокурорска група и на съдийска група.

Няма никава аргументация защо това разделяне е най-важното за съдебната реформа. И как ще промени качеството на правораздаването.

Образно казано, досега имахме една глутница от чакали и хиени, които ловуваха заедно, а сега реформаторите смятат да ги разделят. Чакалите на една страна. Хиените на друга. Реформа.

А извън образността планираната „реформа“ не само нищо няма да промени. Тя е и много вредна, понеже е имитация. Ще се впише в докладите до Брюксел и ще изяде още няколко години, след които всъщност ще установим, че проблемът не е дали хиените и чакалите са заедно.

А че са хиени и чакали.