На 15 януари 2013 г. Варненският окръжен съд призна бившия общински съветник и бивш президент на ФК "Спартак" Иван Славков, Николай Хаджимихайлов – Найка, Свилен Николов, Янко Колев – Каратиста и Пейчо Пейчев за виновни, че през различен период от време, от есента на 1996 година до началото на септември 2008 година, са участвали в организирана престъпна група за получаване на пари от проституция на територията на град Варна, на курортните комплекси и околностите. Бандата, ръководена от Иван Славков, е организирала склоняването към проституция и трафика на експлоатираните жени и мъже. Съдът призна петимата за виновни и в това, че като участници в престъпната организация са разпространявали различни по вид и количества наркотични вещества: хероин, кокаин, амфетамини и др.
С решението на въззивната инстанция остават в сила наложените наказания на петимата. Иван Славков е осъден на 10 години лишаване от свобода, а Николай Хаджимихайлов на 6 години затвор и 40 хил. лева глоба. Наказание от 6 години затвор е постановено и на Свилен Николов. Апелативният съд е присъединил към това наказание 1 година затвор по друга присъда и той е наказан общо на 7 години лишаване от свобода. Янко Колев е осъден на 18 месеца лишаване от свобода, а Пейчев е наказан с 2 години и половина затвор.
Бургаският съд посочва в мотивите си, че фактическата обстановка е напълно изяснена от първоинстанционния съд, въз основа на което той е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният съд, за осъщественото от подсъдимия Иван Славков деяние – организирал и ръководил престъпна група, а подсъдимите Янко Колев, Свилен Николов, Пенчо Пейчев и Николай Хаджимихайлов са участвали в нея.
Въззивният състав намира за правилно и обосновано заключението на първостепенния съд, че в случая е налице добре организирана и структурирана престъпна група, в която подсъдимите са имали конкретно разпределение на ролите. Сдружението им е било създадено с цел да върши престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Безпротиворечиво се установява как те реално са осъществили престъпления – разпространение на наркотични вещества, пране на пари, склоняване към проституция и сводничество за блудствени действия, съвкупления и трафик на хора.
Апелативният съд в Бургас подробно анализира участието на всеки от подсъдимите и прави извод, че те са действали с пряк умисъл за участие в организирана престъпна група, съответно за ръководство на такава, защото са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са нейните общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Бургаските магистрати се присъединяват към мотивите на Варненския окръжен съд, с които се приемат за неоснователни възраженията на подсъдимите и техните защитници. Въззивният съд е солидарен и с изводите на първата инстанция за високата степен на обществена опасност на подсъдимите и на деянията, за които те отговарят.
Въззивният съд счете, че първата инстанция стриктно е спазила законовите разпоредби при определяне на наказанията на подсъдимите и същевременно е проявила изключителна прецизност при конкретизиране вида и размера на всяко от наложените наказания. Апелативният съд в Бургас намира за правилно определени и справедливи наложените с присъдата на Окръжен съд Варна наказания на подсъдимите.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.