Събития

548 г. – Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски.

1332 г. – Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска.

1346 г. – Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град.

1587 г. – Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис.

1592 г. – Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй.

1770 г. – В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”.

1774 г. – Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук "Ифигения в Авлида".

1775 г. – Започва Американската война за независимост.

1783 г. – Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия.

1805 г. – Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда.

1810 г. – С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания.

1839 г. – С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия.

1850 г. – Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал.

1851 г. – Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ.

1898 г. – Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна.

1903 г. – В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи.

1904 г. – По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар.

1906 г. – Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата.

1919 г. – Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет.

1919 г. – Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт.

1925 г. – Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло.

1928 г. – От печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник.

1941 г. – Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку.

1941 г. – Втората световна война: България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение.

1943 г. – Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нацистката окупация по време на Холокоста.

1943 г. – Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда.

Емблемата на Салют-1

1944 г. – Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

1947 г. – Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан.

1956 г. – Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако.

1961 г. – Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците.

1970 г. – Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101.

1971 г. – СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция.

1971 г. – Сиера Леоне е обявена за република.

1975 г. – Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар.

1976 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите.

1980 г. – Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън.

1984 г. – Австралия приема нов национален химн.

1995 г. – Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души.

1999 г. – Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин.

2003 г. – Състои се премиерата на японския филм Дете на луната.

2005 г. – Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.

2007 г. – Състои се премиерата на Симфония № 5 „Lux Aeterna“ от българския композитор Васил Казанджиев.

2007 г. – Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

Родени

1665 г. – Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.)

1686 г. – Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.)

1721 г. – Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.)

1772 г. – Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.)

1776 г. – Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.)

1793 г. – Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.)

1795 г. – Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.)

1796 г. – Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.)

1801 г. – Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.)

1832 г. – Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.)

1832 г. – Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.)

1834 г. – Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.)

1846 г. – Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.)

1847 г. – Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.)

1848 г. – Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.)

1857 г. – Василий Богородицки , руски лингвист († 1941 г.)

1863 г. – Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.)

1874 г. – Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.)

1877 г. – Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.)

1881 г. – Валентин Волков, руски художник († 1964 г.)

1882 г. – Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.)

1883 г. – Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.)

1886 г. – Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.)

1889 г. – Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.)

1891 г. – Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.)

1892 г. – Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.)

1892 г. – Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.)

1894 г. – Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.)

1897 г. – Жироемон Кимура, японски дълголетник

1897 г. – Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.)

1899 г. – Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.)

1900 г. – Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.)

1900 г. – Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.)

1902 г. – Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.)

1903 г. – Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)

1904 г. – Георги Димитров, български композитор († 1979 г.)

1905 г. – Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.)

1905 г. – Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.)

1907 г. – Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.)

1909 г. – Борис Блинов, руски артист († 1943 г.)

1911 г. – Георги Марков, руски писател († 1991 г.)

1912 г. – Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.)

1922 г. – Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.)

1922 г. – Куно Кльоцер, германски футболист

1924 г. – Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.)

1925 г. – Хю О'Браян, американски артист

1928 г. – Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.)

1931 г. – Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.)

1933 г. – Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.)

1933 г. – Любен Диманов, български художник

1934 г. – Жан Циглер, швейцарски политик

1936 г. – Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.)

1937 г. – Хосе Естрада, президент на Филипините

1940 г. – Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател

1941 г. – Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС

1942 г. – Алън Прайс, клавирист на група Animals

1943 г. – Лоренсо Санс, испански бизнесмен

1944 г. – Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.

1946 г. – Тим Къри, британски актьор

1948 г. – Мая Драгоманска, българска актриса

1949 г. – Неждет Моллов, български политик

1951 г. – Бари Браун, американски актьор († 1978 г.)

1954 г. – Тревър Франсис, английски футболист

1955 г. – Сергей Рудницки, руски композитор

1956 г. – Волен Сидеров, български политик

1957 г. – Африка Бамбаата, американски диджей

1957 г. – Мукеш Амбани, индийски бизнесмен

1957 г. – Сергей Баталов, руски артист

1961 г. – Анна Герасимова, руска певица

1962 г. – Ирина Нелсън, руска певица

1968 г. – Ашли Джъд, американска актриса

1968 г. – Мсвати III, крал на Свазиленд

1969 г. – Корнелия Благоева, българска поетеса

1969 г. – Жужа Полгар, унгарска (в последствие американска) шахматистка

1970 г. – Луис Мигел, мексикански певец

1972 г. – Ривалдо, бразилски футболист

1975 г. – Юси Яскеляйнен, финландски футболист

1978 г. – Габриел Хайнце, аржентински футболист

1979 г. – Антоанета Стефанова, българска шахматистка

1979 г. – Кейт Хъдсън, американска актриса

1981 г. – Мартин Хавлат, чешки хокеист

1981 г. – Хейдън Кристенсен, канадски актьор

1987 г. – Мария Шарапова, руска тенисистка

1987 г. – Оксана Акиншина, руска актриса

1988 г. – Диего Буонаноте, аржентински футболист

1989 г. – Марко Арнаутович, австрийски футболист