1506 г. — Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.
1599 г. — Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
1599 г. — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
1791 г. — Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.
1804 г. — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
1822 г. — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.
1840 г. — Високата порта унифицира Десятъка — започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
1843 г. — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.
1850 г. — В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.
1877 г. — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
1902 г. — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.
1906 г. — Земетресението в Сан Франциско през 1906 година почти изцяло разрушава Сан Франциско (Калифорния).
1908 г. — Закрито е 13-то Обикновено Народно събрание.
1909 г. — Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.
1923 г. — Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
1928 г. — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.
1931 г. — Закрито е 22-то Обикновено Народно събрание.
1942 г. — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
1942 г. — Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „Нападението на Дулитъл“.
1945 г. — В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.
1946 г. — Обществото на народите се саморазпуска.
1949 г. — Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.
1951 г. — Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (днес Европейски съюз).
1955 г. — Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
1956 г. — Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ — първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.
1956 г. — Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок".
1961 г. — Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
1980 г. — Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.
1981 г. — Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.
1983 г. — Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.
1988 г. — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.
1990 г. — Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.
1999 г. — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
2007 г. — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
2008 г. — Състои се премиерата на американския филм "Животът пред очите ѝ".
Родени
1480 г. — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
1590 г. — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
1774 г. — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
1822 г. — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
1864 г. — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
1865 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
1878 г. — Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)
1880 г. — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
1882 г. — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
1885 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
1893 г. — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
1893 г. — Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)
1895 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
1896 г. — Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)
1900 г. — Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
1901 г. — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
1905 г. — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
1907 г. — Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)
1907 г. — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
1915 г. — Кристо Темелко, албански политик († ? г.)
1916 г. — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
1917 г. — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
1920 г. — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
1927 г. — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
1931 г. — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
1936 г. — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
1937 г. — Георги Маринов, български писател († 2011 г.)
1942 г. — Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)
1943 г. — Георги Спасов, български писател († 2001 г.)
1945 г. — Александър Грозев, български кинокритик
1947 г. — Джеймс Уудс, американски актьор
1950 г. — Георги Денев, български футболист и треньор
1952 г. — Венцислав Божилов, български футболист
1954 г. — Николай Априлов, български режисьор
1957 г. — Ваня Костова, българска поп-певица
1959 г. — Катя Иванова, българска актриса
1962 г. — Марин Бакалов, български футболист и треньор
1963 г. — Конан О'Брайън, американски комедиант
1966 г. — Сърджан Пириватрич, сръбски историк
1968 г. — Мурат Кекилли, турски музикант
1969 г. — Румяна Желева, български политик
1970 г. — Саад Харири, Министър-председател на Ливан
1971 г. — Дейвид Тенант, шотландски актьор
1971 г. — Саманта Камерън, английска бизнес дама
1973 г. — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
1974 г. — Оливие Безансно, френски политик
1976 г. — Мелиса Джоан Харт, американска актриса
1977 г. — Георги Бачев, български футболист
1978 г. — Александър Александров - Алекс, български певец и телевизионен водещ
1979 г. — Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател
1979 г. — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
1981 г. — Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч
1982 г. — Кирил Котев, български футболист
1985 г. — Лукаш Фабянски, полски футболист
1989 г. — Джесика Чонг, южнокорейска певица и моден дизайнер
1990 г. — Рут Колева, българска певица
1990 г. — Брит Робъртсън, американска актриса
1992 г. — Георги Терзиев, български футболист