Близо четири пъти е увеличен у нас броят на компютърните инциденти през миналата година в сравнение с предходната 2013, сочат данни на Центъра за реагиране при инциденти във връзка с информационната сигурност (CERT България), цитирани от БТА. Броят на регистрираните инциденти с висока и средна степен на заплаха през 2014 г. е бил 637, докато през 2013 г., са били регистрирани 167 инциденти, или увеличението е близо четири пъти.

По статистически данни на CERT България през миналата година в Центъра са постъпили 2949 сигнала за нарушения, свързани с българското интернет пространство. Засегнати са били 46 628 IP адреса.

През изтеклата година се наблюдава увеличаване на инцидентите, свързани с финансови измами /кражба на лични данни, банкови сметки и др./ - Carbanak / Carberp, варианти на Zeus, Ramnit; заразяване с различни версии на Ransomware; използване на уязвимост в SSL сертификатите - Heartbleed; Poodle; компрометиране на уеб сайтове чрез използване на уязвимости в софтуера и др., уточняват експерти от CERT България.

Значително е увеличен броят на т. нар. Malware attack - 751 през миналата година - при 83 през 2013 г. Три пъти се е увеличил броят на измамите през миналата година в сравнение с предходната, а броят на опитите да проникване остава сравнително еднакъв - 99 през миналата година при 104 - през 2013 г.

Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност е създаден през 2008 г., в изпълнение на чл. 36 от Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Според експертите от CERT България - дейността на структурата е насочена към сфери на обществения живот - банков сектор, промишленост /включително малки и средни предприятия/, академични, научно-изследователски среди, образование, сектор национална сигурност - военен,

опазване на обществения ред и сигурност и др.

Към настоящия момент поради липсата на такива структури в посочените области CERT България изпълнява ролята на правителствен център, доколкото има отговорност за поддържане на дейността на информационните системи на административните

органи, уточняват експертите. CERT България е и контактна точка с центъра на НАТО за

реагиране при компютърни инциденти.

Според последни данни на Евростат много добре информирани относно рисковете от достъпа си до Интернет се чувстват едва 8 на сто от българите. Други 26 на сто се чувстват добре информирани за киберсигурността и безопасността си в глобалната мрежа.

Не много добре информирани за рисковете в нета са 30 на сто от сънародниците ни, а други 36 на сто обявяват, че въобще не са информирани за подобни рискове. Данните показват, че от трима българи - само един е много или добре информиран относно рисковете от сърфирането в мрежата, докато други двама нямат ясна представа какви опасности може да крие киберпространството.

Най-добре информирани за престъпленията в Интернет са жителите на Дания и Холандия /67 на сто/, Швеция /66 на сто/ и Великобритания /65 на сто/, според данните на Евростат.

Интернет потребителите показват също високи нива на загриженост за киберпрестъпността: около 68 на сто от европейците, в това число и българските респонденти, се притесняват, че някой може да открадне личните им данни и да пазарува с тях.

Около 55 на сто от българите се безпокоят от измама чрез онлайн банкиране, докато за ЕС процентът е доста по-висок - 63. Почти еднакво е безпокойството /около 60 на сто/ на

българи и европейци относно това профилът или имейлът им да стане обект на хакерска атака. Също така половината българи и европейци се страхуват от онлайн измама при пазаруване през Интернет с възможността за доставка на фалшиви или некачествени

стоки.

Освен това около 90 на сто от българите и европейците избягват да разкриват лична информация през нета и са на мнение, че рискът да станат жертва на компютърна измама, се увеличава. Изследването показва, че по-голямата част от европейците отчитат сериозно риска от киберпрестъпността и са загрижени за личната си информация, която се съхранява в собствения им профил или в други публични органи.

Анкетираните споделят, че при киберпрестъпление срещу личността им, при онлайн измама или при откриване на детска порнография - биха сигнализирани първо органите на полицията. Ако става дума обаче за измама при електронно пазаруване, анкетираните биха се обадили първо на страницата на продавача, а след това на полицията.