МАРГАРИТА РАЛЧЕВА
Президентът на Съединените щати Барак Обама е дал одобрението си за логистична и разузнавателна подкрепа. На този етап Щатите няма да участват със свои военни контингенти, но ще имат общ команден център със Саудитска Арабия.
В изявление, разпространено от Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив, се казва, че коалиционните сили ще откликнат на молбата на президента Абд Раб Мансур Хади да се защити законната власт в Йемен от шийтските бунтовници-хуси.
През февруари тази година хусите превзеха столицата Сана, разпуснаха парламента и дори влязоха в президентския дворец. Президентът Хади успя да избяга и се скри в град Аден, в Южен Йемен, който по-късно бе обграден от хусите. Там сега се провеждат и част от въздушните удари на коалицията, които искат да изтласкат хусите от контролираната от тях южна територия на Йемен.
След държавния преврат най-бедната страна на арабския полуостров буквално се разпада пред очите на целия свят, а няколкомесечните усилия на ООН да разреши конфликта по мирен дипломатически път, завършиха с неуспех.
Твърде жалък край за държава, на чиято територия са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между 9 век преди новата ера и 6 век тя е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство. Контролирайки търговията с подправки, тя е била богата и просперираща.
Населението ѝ последователно е приемало първо юдаизма като религия, после християнството, а накрая и исляма. През 628 година Йемен става част от Арабския халифат, а после и от Османската империя.
Северната част на страната извоюва независимостта си през 1918 година, а през 62-а сваля монархията и става република. Южен Йемен до 67-а година е британски протекторат, а след обявяването на независимостта си започва да се нарича Народна демократична република Йемен.
След 3 години заема просоциалистически курс на развитие и поради тази причина в продължение на 20 години воюва със Севера. До обединението на разделената държава се стига едва през 1990 година. Това обаче не означава, че в Йемен настъпва спокойствие.
Някогашната „Щастлива Арабия” както са наричали Йемен по времето на Римската империя, днес е арена на въоръжени конфликти, зад които стоят различните интереси на сунитите и шиитите.
До тук се стигна след като управлявалия 34 години президент Али Абдула Салех подаде оставка през 2012-а година. Преди да подпише споразумението за мирен преход, с което гарантира на себе си и на семейството си, че няма да бъде съден и преследван, Салех години наред воюваше с хусите.
Това са шиитски бунтовници, които подобно на иракските си събратя няколко десетилетия се чувстваха тъпкани и унижавани от управляващите сунити. Използвайки размириците около т.нар. Арабска пролет и подкрепяни от Иран, те отново надигнаха глава и правят всичко възможно, за да завземат властта.
Негласно са толерирани и от бившия президент Али Абдула Салех, който след падането си от власт не напусна страната и сега се опитва отново да възстанови поне част от изгубената си власт, още повече, че е в конфликт със сегашния президент Хади, който го наследи на поста.
Фактът , че шиити искат да контролират и управят Йемен, не се нрави особено на съседните сунитски държави и най-вече на Саудитска Арабия, която води ожесточена борба за надмощие със шиитски Иран. Тези, които се числят към сунитските мюсюлмани, също не одобряват идеята Йемен да се управлява от шиити и затова повечето от тях без колебание се вляха в редиците на терористичната групировка "Ал Кайда".
Така 20.милионната държава, в която на човек се пада под 2 долара на ден, безработицата е над 35 %, мизерията е потресаваща, питейната вода не достига, а неграмотността постоянно расте, се оказа в ситуация, в която външни фактори ще трябва да решат нейното бъдеще.
А то ще зависи от регионалните интереси на Иран и Саудитска Арабия, както и от подкрепата на Съденинените щати. Саудитска Арабия няма да позволи в непосредствена близост до нея да се създаде втори Иран, а самият Иран няма толкова лесно да се откаже да сложи ръка на петролните залежи на Йемен и да засили религиозното си влияние в региона.
По тези причини битката за надмощие между аятоласите и сунитските кралски фамилии направиха Йемен заложник и арена на етнически убийства. Затова и заплаха на лидерът на хусите, че саудитската агресия ще доведе до по-мащабна война в региона звучи логично и страшно.
Мирът обаче не бива да се постига на всяка цена. Мирът трябва да се договори и най-важното да се приеме от враждуващите страни. В противен случай още дълги години арабските държави ще бъдат подложени на братоубийствени войни, терор и мизерия. А останалата част от света ще се интересува предимно от цените на петрола.