Събития

37 г. — Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принципат.

193 г. — Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан.

845 г. — Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града.

1776 г. — В Москва е създаден Болшой театър.

1802 г. — Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада — втория известен астероид след 1 Церера.

1844 г. — В Испания е създадена жандармерията — военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната.

1854 г. — Кримска война: Франция обявява война на Русия.

1857 г. — В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.

1859 г. — В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков.

1871 г. — Учредена е Парижката комуна.

1885 г. — В САЩ официално е създадена Армията на спасението.

1891 г. — В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести.

1910 г. — Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия.

1920 г. — При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени.

1921 г. — Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души.

1930 г. — Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора — на Анкара.

1939 г. — Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.

1940 г. — В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир.

1940 г. — В САЩ е открит нов изотоп на урана — плутоний 239.

1973 г. — Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ.

1973 г. — Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни.

1974 г. — Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния.

1979 г. — След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.

1983 г. — Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите — безядрена зона“.

1994 г. — В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност — до 31 март с.г. големите всекидневници не излизат.

1994 г. — При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени.

2005 г. — При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур.

2009 г. — От 20:30 до 21:30 (българско време) е проведен Часът на земята.

Родени

1472 г. — Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)

1515 г. — Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)

1592 г. — Ян Амос Коменски, чешки мислител († 1670 г.)

1609 г. — Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)

1663 г. — Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)

1750 г. — Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер († 1816 г.)

1800 г. — Йохан Георг Ваглер, германски зоолог († 1832 г.)

1833 г. — Нил Попов, руски историк († 1891 г.)

1840 г. — Емин паша, судански изследовател († 1892 г.)

1862 г. — Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)

1866 г. — Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)

1868 г. — Максим Горки, руски писател († 1936 г.)

1871 г. — Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)

1874 г. — Стефан Минчев, български литератор († 1912)

1882 г. — Георги Скрижовски, български революционер († 1925 г.)

1887 г. — Димчо Дебелянов, български поет († 1916 г.)

1890 г. — Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)

1892 г. — Корнел Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1968 г.)

1897 г. — Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.)

1910 г. — Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)

1914 г. — Бохумил Храбал, чешки писател († 1997 г.)

1915 г. — Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)

1921 г. — Дърк Богард, британски актьор († 1999 г.)

1923 г. — Владислав Молеров, български актьор († 1996 г.)

1925 г. — Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)

1928 г. — Збигнев Бжежински, американски политолог

1929 г. — Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)

1930 г. — Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат

1936 г. — Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)

1936 г. — Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат

1939 г. — Продан Нончев, български актьор

1946 г. — Алехандро Толедо, президент на Перу

1948 г. — Даян Уийст, американска актриса

1951 г. — Панайот Панайотов, български певец

1952 г. — Андрей Даниел, български художник

1953 г. — Тома Томов, български политик

1955 г. — Ивайло Дичев, български писател

1959 г. — Ангел Грънчаров, български философ

1968 г. — Джон Ли, британски барабанист († 2002 г.)

1970 г. — Винс Вон, американски актьор

1973 г. — Танер Али, български политик

1975 г. — Иван Елгера, испански футболист

1981 г. — Джулия Стайлс, американска актриса

1985 г. — Станислас Вавринка, швейцарски тенисист

1986 г. — Димо Лалев, голям пич

1986 г. — Лейди Гага, певица