Инкрустирани слепени кости на четирима светци откриха при реставрация на мощехранителница. Те са били в правоъгълна ниша под изображение на Св. Богородица. Мощехранителницата е от т. нар. секретен фонд на Националния исторически музей (НИМ), съобщават от музея.

От надпис на гръцки език става ясно, че това са: „Мощи свети на Св. Дионисий, Св. Панталеймон, Св. Параскева и Св. Харалампий. Манастир Косиница".

Мощехранителницата е изработена от сребро и злато с висока проба. Завършена е от йеромонаха Серафим на 25 март 1821 г., както добре личи от отлично съхранения надпис отново на гръцки език.

Манастирът „Св. Богородица Косиница" се намира и днес край град Драма (Гърция). От НИМ обясняват, че той е основан през Средните векове сред българска етническа общност и затова има българско име. Гърците, водени от своя патриотизъм, са го прекръстили на „Ейкосифиница" (20-те палми) и настояват, че винаги се е казвал така. Както личи не само от тази мощехранителница, но и от други документи, манастирът винаги се е наричал Косиница, категорични са от Националния исторически музей.

От музея припомнят, че през 1917 г. български разузнавачи, начело с Богдан Филов, прибират в София част от църковната утвар на манастира, включително и тази мощехранителница. Всичко това е засекретено в специален фонд, тъй като съгласно Ньойския договор трябвало да го върнем на Кралство Гърция. Разсекретяването им се извършва през 1992 г. от Божидар Димитров, съгласно договор с Гърция от 1964 г., когато всичко това става наша законна собственост.

От музея вярват, че изключителното откритие със сигурност ще развълнува християнския свят, така както това стана при откриването на мощехранителницата с мощите на Св. Иван Предтеча преди пет години.

Мощите ще бъдат изложени за поклонение в Националния исторически музей - в централната зала на националната съкровищница. Работещите с тях реставратори твърдят, че досега мощите им премахвали всякакви болежки и им вдъхвали странен прилив на сили и радостни чувства.

„Не и увеличение на заплатите", сваля ги на земята Божидар Димитров.