Цените на някои клинични пътеки, като тези по инфекциозни болести и диабет при децата, да бъдат увеличени с 10%, а парите за болниците през 2015 година да набъбнат с близо 6 млрд. лв., настоя БЛС. Ако това не се случи до 29 декември, съюзът няма да подпише националния рамков договор със здравната каса за догодина. Това съобщи председателят на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. По думите му това няма да се отрази на бюджета на НЗОК, който беше приет окончателно от НС в петък.

Според Закона за здравното осигуряване НРД трябва да бъде подписан най-късно в последния работен ден на годината. Ако това не се случи, през следващата година лекарите ще работят по условията на договора от 2014 година.

В петък след близо три часа спорове депутатите приеха финалния вариант на бюджета за НЗОК за 2015 година. Той предвижда над 3 млрд. лв. бюджет за здравеопазване, запазване на здравната вноска на 8% и спиране на подписването на договори за финансиране в нови болници, които започват работа след 31 декември или са въвели нови дейности.

Зам.-председателят на БЛС д-р Юлиян Йорданов подчерта, че съсловието има много скромни финансови условия, които трябва да се изпълнят, за да бъде подписан със сигурност рамковият договор. От пациентските организации пък скочиха срещу лимитите на направления и клинични пътеки. Неприемливо е да има лимит на клиничните пътеки. Здравеопазването генерира приход за държавния бюджет, а не е разход, категоричен бе пред БНТ д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Според него само сумата от ДДС, внесена в бюджета, е по-голяма от разходите за година. Д-р Кацаров смята, че всяко ограничаване на пътеките ощетява правата на пациентите. Смисълът на която и да било здравна система е да прави здравето ни по-добро като отделни индивиди и като нация. Ако бъде анализирана, ще се окаже, че тя не изпълнява функциите си добре, тоест не води до това да бъдем здрави, заяви междувременно пред bTV здравният министър Петър Москов. По думите му едновременно с това парите, които влагаме в нашето здраве, нараствали през годините многократно – веднъж като публични вноски през фондовете и втори път като средства, които хората вадят от джобовете си.