Все повече работодатели мамят бъдещите си служители с обещания за бонуси към заплащането, които да увеличат възнаграждението им. При сключването на договор началниците обещават допълнителни стимули, които служителят ще започне да получава след няколко месеца работа. „След този период служителите не получават въпросните бонуси, но не могат да претендират пред съда за това, защото тази клауза не фигурира в трудовия договор обясни пред „Монитор" адвокатът по трудово право Ива Тодорова. Често работодатели залъгват кандидати с обещания за заплата, която впоследствие се оказва в пъти по-ниска. В подобна ситуация е изпаднал това лято и 30-годишният Иван, който кандидатствал за салонен управител в хотел на морето. „Предложиха ми 800 лв. заплата плюс допълнителни средства за гориво. На 4-тия работен ден ми дадоха да подпиша трудов договор за 340 лв.", разказва излъганият Иван. Според адвокатите по трудово право съдът е на страната на работниците, но не и при такива случаи, защото измамените не могат да докажат предварителните си договорки.

„Имам случаи, при които съдът не прие да изслуша колеги свидетели, че уговорката на работодателя и служителя е била за заплата от 700 лв., а не за 340 лв., каквато той е получавал", разказва още адвокат Тодорова.

Най-много дела срещу работодатели има заради неправомерни уволнения. Става дума за фирми, които прекратяват контракта с бременни жени или майки на деца до 3 г. Най-често от работа се освобождават хора в предпенсионна възраст като, за да оправдаят раздялата, шефовете повишават квалификация на позицията, която заема възрастният служител. Така работникът е освободен с аргумента, че не отговаря на изискванията, за да изпълнява задълженията си.

От началото на годината до края на ноември в Главна инспекция по труда (ГИТ) са подадени 3157 оплаквания за прекратени трудови договори. „Спрямо същия период на миналата година броят им намалява. За 11-те месеца на 2013 г. имаме 3922 сигнала", обясниха от ГИТ. При прекратен контракт от инспекцията могат единствено да съдействат на трудещия се при събиране на документи за дължими възнаграждения и обезщетения.

Често юристите се намесват при случаи на неизплатени годишни отпуски. По закон фирмите трябва да изплатят полагаемите почивни дни на служителите си в случай, че те не са се възползвали от тях.

В някой фирми кадрите дори не могат да вземат полагащите им се 20 дни почивка.

От следващата година обаче в случаите, в които началникът не пуска в отпуска служителите си, те могат да излязат в полагащата им се почивка без негово съгласие. За целта работникът трябва да подаде заявление, че излиза в отпуск 14 дни преди датата на почивката си. „Сигнали за неразрешен платен годишен отпуск са единични", отчитат от инспекцията по труда. За периода януари – ноември в ГИТ са подадени 1298 сигнала, свързани с нерегламентирано полагане на извънреден труд и недостатъчни междуседмични и междудневни почивки. За същия период на миналата година броят на тези оплаквания е бил 1738.

Началниците масово не сключват застраховки

Фирмите с рисково производство масово не сключват задължителните застраховки за служителите си. „Така при злополука хората дори не могат да покрият лечението си", твърди адвокат Ива Тодорова.

Работодателите, които сключват застраховки, също хитруват, предупреждават специалистите. Често срещана практика е при трудова злополука фирмите да не изплащат обезщетение на пострадалия с аргумента, че той вече е получил пари от застраховката. Освен това компаниите са длъжни да трудоустроят подчинения си на позиция, която може да изпълнява въпреки увреждането си.