Останките под заплаха от свлачища и наводнения
Храмът на малоазийската богиня е най-добре запазеният подобен храм в България и единственият на Балканите. Заслуга за неговото опазване има природата, защото през 544 г. в тогава стария град Дионисополис е имало земетресение, последвано от голяма вълна – цунами, които бедствия затрупват храма и го запазват за идните поколения. „Бъдещето на храма на Кибела е под въпрос, защото се руши и няма пари за реставрация и консервация”. Това споделя Радостина Енчева, заместник научен ръководител на обект „Античен храм на Кибела”. Поради местоположението си храмът е пряко застрашен от редица опасности. Той може да бъде отново наводнен при първия паднал дъжд. Също така са застрашени и съседните къщи, защото има голяма опасност от свлачищни процеси, които са характерни за района. Най-разрушената част е западната стена. Заведено е дело в Добрич срещу неизвестен извършител, но е прекратено, тъй като независим специалист установява, че храмът е на 11 см от частния строеж. Така нито държавата предприема нещо, нито собственикът на строежа – Борис Кушев, който продава в момента имота си за 1000 евро/кв.м. Храмът може да бъде напълно възстановен, но има един не малък проблем - земята, която е частна собственост. Повод за откриването са изкопни работи за хотел. След като Община Балчик разбира за ситуацията, строителните работи били прекратени и започнали моментални преговори със собственика на земята за нейното откупуване. Преговорите стигнали до замяна на парцела, на който е открит храмът, с общинска собственост, но след промяна на Закона за общинските имоти такава замяна става невъзможна. Повече от година по-късно земята, където е намерен храмът, се продава, но държавата няма средствата да откупи собствеността. Докато проблемът със земята продължава да бъде неразрешен, храмът започнал да се руши. За момента там се предвиждат действия за неговото опазване от валежите. Но ако някой скоро не намери пари за откупуването на земята и не предприеме моментални действия, храмът може да бъде унищожен и да се дават много повече пари за неговата реставрация.
Митове: Богинята била двуполова
Кибела е позната от древността с нейните атрибути. В различни исторически източници е известна още като Кимема, Диндимена, сочат данни от енциклопедии. Тя е фригийска богиня, считана за майката Земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в което тя превърнала любимия си Атис. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти. Храмът бил действащ в продължение на 700 години. Там се извършвали ритуали дори 100 години след въвеждането на християнството като религия. За това свидетелстват множеството намерени материали, повечето от които писмени.
Факти: Природно бедствие разрушило светилището
Предполага се, че храмът е бил разрушен от природно бедствие. За това може да се съди по странната разхвърляност на откритите предмети, както и че голяма част от тях са намерени не върху пода на храма, а върху вече срутила се пръст. Вероятно причината е земетресение или активирали се свлачищни процеси, характерни за района. Също така древната сграда била опожарявана, защото някои от находките са обгорени. На база на намерените надписи и целия писмен материал, както и на откритите монети с категоричност може да се твърди, че храмът на Кибела е бил построен в началото на III в. пр.н.е. Сред разкритията са множество статуи на богинята, монети от времето на император Валенс, надпис за направено дарение от император Лициний, което било връчено на храма от управителя на провинция Скития. Имало различни предположения за местоположението на храма на богинята майка. Според различни писмени източници останки от него били издирвани във Филипополис или в Томис (днешна Констанца), но без успех. От разкритията може да се каже, че този храм е мистериален, т.е. храм на затвореното общество. Предположенията за височината на античната сграда са, че е била около 6 м. В ширина се вижда, че наосът е 9х9 м. Градежът е елинистичен, като квадрите отвътре са хоризонтално разположени, а отвън - вертикално. Изцяло градежът е с местен камък, докато украсата е с вносен мрамор. Целият храм е правен със суха зидария – оловна спойка (олово и желязо). Запазен е и т.нар. лутерион (широка каменна чаша с диаметър около 1,5 м), в която са извършвани жертвоприношения, по които са предсказвали бъдещето. Чашата се пълнела с вино или мляко.
Велислав Колесниченко, Добромир Господинов, Ивалина Ризова и Павлина Драгнева