С шарени букви, на цветен фон или с различен шрифт трябва да бъдат изписвани от утре алергените, които се съдържат в храните. Това предвиждат новите европейски изисквания в областта на етикетирането, които влизат в сила. Абсолютно задължително е информацията за продуктите, които може да предизвикат алергична реакция, да бъде предоставена и на клиентите в заведенията и дори от продавачите на улична храна. Законотворецът в Брюксел обаче не е упоменал дали опасните вещества трябва да се изписват в менюто, или да сложат на видно място табло с информацията, затова кръчмарите все още не са съвсем наясно как ще постъпят. Със сигурност обаче клиентите в ресторантите не може да бъдат информирани устно от сервитьорите, колкото и да са сладкодумни и приказливи. Необходимо е да има писмена следа както за органите, които правят проверка, така и за хората, които си поръчват.

Новост в европейския регламент за предоставянето на информация за храните е големината на шрифта на малките букви, с които са изписани съставките, уточни за „Монитор” д-р Райна Иванова, началник отдел в Дирекция „Контрол на храните” към Българската агенция за безопасност на храните. Вече има изискване при нормалните опаковки големината на буквите да бъде най-малко 1,2 мм. Ако опаковката е по-малка от 80 кв. см, височината на малките писмени знаци не може да е по-малка от 0,9 мм, а при повърхност от 10 кв. см има изисквания за предоставяне само на някои данни от регламента – наименование, съставките, които предизвикват алергии и непоносимост, нетно количество, както и срока на трайност. Етикетирането не значи само надписи на предварително опакованите храни, но и предоставяне на документите, които придружават храните, каза още д-р Иванова.

В регламента са изяснени отговорностите на стопанските субекти за предоставяне информацията на храните.

Който е записан на етикета и на търговските документи, той е отговорен за информацията и в случай на нарушение ще бъде санкциониран.

Ако на етикета или на опаковката е изписано името на производител, при неправилно етикетиране той ще понесе отговорност. Ако е изписано обаче само името на търговеца, тогава той носи отговорност за предоставената информация и ако има констатирани несъответствия, ще понесе санкциите. Все по-често търговските вериги предлагат храни под собствени, т.нар. бели марки. Върху техните етикети не се изписва производителят. В този случай търговските вериги ще носят отговорност за неправилно етикетиране и несъответствие на предоставената информация, отговорност носи хипермаркетът, въпреки че производителят е друг, коментира експертът.

Друга новост е изискването за предоставяне на информация за произход на храните. До момента такива изисквания има само за говеждото и телешкото месо, от 1 април 2015 ще има и за свинско, пилешко, месо от дребен рогат добитък – овце и кози. В новия регламент е разписано как трябва да бъде изписана нужната информация – отгледано в ЕС, заклано в ЕС или отгледано в трета страна, а заклано в общността.

Какво трябва да пише

* наименование на храната;

* списък на съставките;

* всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид;

* количество на определени хранителни вещества в състава - мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, както и конкретни данни за съдържанието на захар и сол.

Съдържанието на пицата качено в сайта за поръчки в нета

При продажба от разстояние всичките данни за храната с изключение на срока трябва да бъдат предоставени на потребителя преди сключване на договора. Те трябва да бъдат обявени на сайта на фирмата, която продава храни.

Само срокът на годност и алергените ще бъдат изписани при предоставянето на храната, ако е предварително опакована обаче, трябва да се запишат и останалите подробности.

Сто дни „меки мерки” за старите етикети

Бизнесът иска шест месеца отсрочка

Българската агенция по безопасност на храните категорично ще приложи по-меки мерки в началния период на прилагане на новите изисквания за етикетиране на стоките, съобщи вчера проф. Пламен Моллов, директор на Българската агенция по безопасност на храните, относно новите изисквания към етикетирането на храни, които влизат в сила от събота. „В период от два – три месеца няма да налагаме актове и да глобяваме за нарушения, а само ще пишем предписания. Смятам, че това е справедливо и е достатъчен компромис от страна на БАБХ”, обясни Моллов.

Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) съвместно с асоциацията на млекопреработвателите, браншовата организация на месопреработвателите и още два браншови съюза от хранителната индустрия са внесли писмо до министъра на земеделието и храните и до Българската агенция по безопасност на храните с искане да се намалят загубите на българския бизнес, да се даде 6 месеца отсрочка за налагане на санкции във връзка с новите евроизисквания за етикетиране, съобщи Марияна Кукушева, шеф на НБСХС. Нашите производители се позовават на румънския опит в това отношение. Във връзка с наложеното руско ембарго и огромен внос на европейски хранителни продукти агенцията по храните в Румъния даде шест месеца отсрочка за налагане на санкции с идеята да се ползват вече напечатаните етикети и опаковки до пълното им изчерпване.

Във Великобритания опаковките вече са подменени

Противоречиви са очакванията на индустрия и потребители на Острова за последиците от промените в етикетирането на хранителните продукти. Според доклад на GS1, международен стандартизиращ орган, хранителната индустрия във Великобритания е готова за промените. Повечето вериги вече са подменили изцяло етикетите си, като в тях са заложени всички присъстващи алергени, както и подробности около произхода на съставките, включително и дата на замразяване за продуктите от фризера.

Най-трудни са промените за дребните производители, които продават на парче и за прехрана. Те също ще са задължени да осигурят етикети за всеки хранителен продукт, който предлагат на краен потребител. Специалистите от бранша са категорични, че това ще удари жестоко малкия бизнес – от продавачите на сладкиши, през уличната храна по локалните пазарчета, до производителите на закуски. Много от производителите няма да могат да си позволят изготвянето на етикети и опаковки и може да се наложи да хлопнат кепенците, коментират още запознати. Сложно ще е също така за дребните кетърингови компании и ресторантчета.

Междувременно обаче хората, страдащи от различни алергии, приветстваха новите еврорегулации. Асоциацията на хора, страдащи от автоимунното заболяване колиак, причинено от глутен, излязоха с официална декларация, за да изразят радостта си от нововъведението. Според председателя Сара Слийт това е революция в хранителния бранш и буквално ще промени живота им. С новите регулации обаче болните от колиак ще знаят какво точно консумират, кои храни са безопасни и ще имат възможността да се хранят навън. Според изчисления на асоциацията това ще налее поне 100 млн. лири в хазната, и то само от хора, страдащи от колиак. Към тях ако се прибавят и останалите групи на британци с различни алергии, хазната я очаква светло бъдеще, шегуват се от асоциацията.

Още умуват за трансмазнините

Трансмазнините се съдържат най-много в готовите бързи храни.

До събота в Брюксел трябва да постъпят националните доклади на страните членки, в които са посочени становищата им за етикетирането на трансмазнините. След това предстои на европейско ниво дискусия за тяхната употреба и необходимостта от изписване. При доказана вреда, страната ни ще подкрепи забраната за използването им при производството на храни.

Задължително става обаче съдържанието на мазнини – както частично хидрогенирани, така и напълно хидрогенирани върху етикетите на хранителните продукти. Изборът на стоките обаче остава на потребителите, които трябва да знаят, че частично хидрогенираните са по-опасни и съдържат високо количество трасмазнини.

В Русия пишат почти всичко

От съдържанието на етикетите върху хранителните продукти в Русия купувачът може да изучи цялото „досие” на съответния продукт и да узнае почти всичко, което го интересува. От надписа на потребителя става ясно какво е точно съдържанието на продукта, като законодателството задължава производителя да указва и всички добавки от групата „Е”, оцветители, консерванти и т.н. В Русия отдавна се указва количеството калории, които се съдържат в 100 грама от съответния продукт. Посочена е страната производител, самият производител, както и вносителят на стоката, ако тя е вносна, както и техните юридически адреси и често сайтовете, телефоните и електронните им пощи. Тук са и датата на изготвяне, на опаковане, срок на годност, условията за съхранение и т.н. Когато стоката е руска, е указан и номерът на държавния стандарт, по който е изработена.

Колкото и куриозно да звучи, но и до днес в кутиите с руски шоколадови бонбони купувачът може да намери малка хартийка с надпис „Опаковчик №2”. Това позволява в случай на некачествена стока да се търси отговорност от конкретен работник, който е бил във въпросния ден на смяна.