С оглед недоволството на синдикатите в България от подготвяната реформа в пенсионната система по посока поетапно увеличаване на възрастта за пенсиониране, хвърляме поглед върху Европа, където пенсионните системи също търпят промени заради тенденции като увеличаване на продължителността на живота и застаряването на работещото население. На този етап грижата за реформиране на пенсионните системи се пада на страните-членки на ЕС.

Застаряването на населението и икономическата криза разтърсиха до такава степен обществените и капиталовите пенсионни фондове по света, че опитите да се овладеят дефицитите вече се застъпват. Навсякъде започнаха да се въвеждат мерки за по-дълго оставане на пазара на труда, като тенденцията е условията за пенсиониране да се обвързват с продължителността на живота.

Във Франция например се въвежда схема, която обвързва с продължителността на живота увеличението на стажа, а не на пенсионната възраст. Така там възрастта се увеличава от 60 на 62 г., но по специална формула стажът трябва да се вдигне от 40 на 43 г. Промените са обвързани с годината на раждане на бъдещите пенсионери, за да не се получава, както е у нас, едно и също поколение да е жертва на всички реформи.

Подходите в Европа са няколко. Връзката може да бъде с отчетената продължителност на живот за определен период (ретроспективен) и с прогнозните данни за очаквания живот след пенсионна възраст (проспективен). Друг вариант е намаляване на пенсията с фактор, свързан с тази прогноза, както е във Финландия и Португалия.

В Италия, Полша, Норвегия и Швеция пък пенсиите се изчисляват въз основа на натрупаните действителни вноски, но как са разпределени във времето месечните плащания зависи от продължителността на живота. Това при нас би трябвало да е практиката на плащане на допълнителните пенсии от капиталовия стълб.

В Дания се предвижда през периода 2024-2027 г. пенсионната възраст да се увеличи от 65 на 67 г., а от 2027 г. да се коригира със средната продължителност на живота на хората, които в тази година ще навършат 60 г. Промените ще се преизчисляват на всеки 5 години и ще се гласуват от парламента 10 години преди да влязат в сила с цел да бъдат плавни и предсказуеми.

В Италия освен, че размерът на пенсиите ще зависи от продължителността на живота, от тази година пенсионната възраст също се коригира с нея. Наблюдава се промяната за три години назад и с толкова се увеличава възрастта.

В Гърция предстои постепенно изравняване на възрастта за мъжете и жените на 65 г. А от 2021 г. ще има корекции на всеки три години според продължителността на живота. При първата корекция ще се вземе предвид промяната в този показател за периода 2010-2020 г. В Испания промените, свързани с очакваната продължителност на живот, ще се правят от 2027 г. на всеки 5 г.

В Холандия от 1 януари 2013 г. възрастта за придобиване право на пенсия нараства до достигане на 66 г. през 2020 г. След това тя ще бъде обвързана с продължителността на живот, но хората, които ще бъдат засегнати от новите условия, ще го научават 11 г. преди пенсионирането си. В публикуваната през 2012 г. Бяла книга ЕК поставя основна цел: осигуряване на финансова устойчивост на пенсионните системи, успоредно с адекватност на пенсиите - това трябва да се постигне като хората работят по-дълго и се осигуряват допълнително.

В Годишния обзор на растежа Европейската комисия препоръчва реформите, провеждани на национално ниво да целят обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота, ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране, подкрепа за по-дълго оставане на пазара на труда и учене през целия живот, изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените, насърчаване на допълнителното пенсионно осигуряване.