От 2008 г. насам все по-чести са случаите на така наречените родителски отвличания на деца. Това заяви Илина Георгиева, експерт към Министерството на правосъдието (МП) на откриването на информационна кампания за правата на родителите и осиновяване на деца в рамките на ЕС, съобщи БГНЕС.

Родителско отвличане е тогава, когато единият родител индивидуално взема решение да се прехвърли с детето си от една държава, в която живее постоянно в друга без да поиска съгласието на другия родител, или да има съдебно решение. Този тип действие по линия на международното и европейско право се третира като тежко нарушение на родителските права. В рамките на родителските отвличания се разглежда въпросът къде е живяло детето и дали трябва да бъде върнато там, обясни Георгиева. В рамките на ЕС има специален регламент, който отговаря за този казус.

До 30 ноември 2014 г. общият брой на молби в Министерството на правосъдието са 40. От тях 29 са от други държави и 11 са от българската страна до други държави, където са отведени деца. Това са случаи на родителско отвличане, за чието решаване са потърсили помощ самите родители. Чрез тези молби родителите получават съвети за подаване на документи и действия по казуса. МП от своя страна ангажира компетентните органи в съответната държава по случаите. От 2008 г. досега в министерството са минали 246 молби за родителско отвличане на деца. Най-дългите процедури по решение на казуса могат да отнемат повече от една година, а най-кратките 6 месеца. Към 30 ноември има ефективно върнати 6 деца от 40 молби за 2014 г., каза експертът.

От своя страна зам.-министърът на правосъдието Петко Петков заяви, че пътуването между държавите става все по-лесно, както и установяването на чужди граждани на чужди територии. Много от гражданите не знаят, че това е съпътствано с определени промени в статута им, каза той. По думите на Петков при международното осиновяване институциите, отговарящи за това се водят на първо място от интересите на детето, а не на осиновителите.

Милена Първанова, експерт към Министерството на правосъдието, обясни, че не гражданството, а обичайното местопребиваване определя осиновяването на дете. То в случая се дели на два вида-вътрешно и международно. Вътрешното осиновяване е тогава, когато осиновителите и детето са на едно и също местопребиваване. Международното осиновяване е, когато местопребиваването е различно и след осиновяване ще се наложи преместване на детето в държавата, където са осиновителите.