Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали.

Завършва медицина във ВМИ -Пловдив през 1979 г.

Работи като началник на медицинска служ6а на авиополка в Чешнигирово (1979-1981 г.).

След това е началник на кабинет по кожни болести във военна болница -Пловдив; главен асистент и началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ.

От 1990 до 1992 г. е заместник-началник, а до 2002 г. е началник на Клиниката по кожни и венерически болести при ВМА. От септември 2002 г. е началник на ВМА.

Кандидат на медицинските науки (1991 г). Доцент (1991 г). Специализирал в САЩ (1990 г., 1994 г. и 1996 г.), във франция (1992 г.) и в Чехия (1990 г.). Бригаден генерал от медицинската служба (2002 г.), генерал-майор (2007 г.).

Има над 120 публикации, от които четири монографий и два наръчника. Редовен член на: Европейската и Американската асоциации по кожни и венерически болести, както и на Асоциацията по сексуално трансмисивни болести.

Член на редакционните колегии на три научни списания, заместник-председател на Българското дерматологично дружество.

- Ген. Тонев, какви законопроекти са залегнали в програмата на парламентарната Комисия по здравеопазване до края на годината?

- Нека се спрем на по-дълъг период - например шестмесечен. Още при преговорите с Реформаторския блок преди съставянето на правителството бяха обсъдени възможните противоречия между двете програми в сектор здравеопазване и в момента те съвпадат в почти 90%. Защото не е нормално за 10 години Законът за здравето да е променян 84 пъти, а през юни и в края на всяка година здравната каса да отчита дефицит, който обикновено надхвърля 300 млн. лева. Не само по тази причина заедно с министър д-р Петър Москов и с управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова ще се опитаме да дадем прагматичен израз на промените в здравеопазването. Вече имахме предварителен разговор, а във вторник ще имаме още един, с министър Москов за приоритетите ни, кои промени могат да бъдат реализирани максимално бързо и кои се налага да бъдат дообмислени.

- И до какъв извод стигнахте?

- Приоритетите за министър Москов са електронното здравеопазване, спешната помощ и оценката за качеството на медицинската помощ в отделните етапи. За изпълнението на тези цели той има и моята пълна подкрепа, както и на депутатите от различни партии с отношение към медицината. Не става дума само за лекари, но и икономисти и социални експерти. А в сряда ще има съвместно заседание на социалната, здравната и бюджетната комисия, заедно с шефовете на НЗОК, на лекарския съюз, на Асоциацията на работодателите в здравеопазването, с които ще се обсъди проектобюджетът за 2015 г.

- Какво очаквате от тази среща, на която за пореден път вероятно ще се изброят най-невралгичните проблеми на сектора?

- Финансовите проблеми в НОИ са повече, тъй като дори и при така направените разчети за догодина се очертава дефицит от 120 млн. лв. (за тази година той бе 350 млн. лв.). Т.е. дискусията ще върви около това, че едни 80 млн. лв. в повече от общия бюджет трябва да останат в НЗОК, а не да отиват за други ведомства. Като се има предвид обаче увеличението на минималната работна заплата и вдигането на максималния осигурителен доход, само от тях приходите на НЗОК би трябвало да нарастнат с 60 млн. лв. Т.е. очакванията са да се справим с дефицита. Друго, с което ще се занимава здравната комисия, е подобряването на работата на Спешната помощ. Тук очаквам здравният министър да има основна роля и да предложи измененията, които според него ще направят Спешната помощ по-ефективна и по-добре снабдена с кадри.

- Като казахте промени в закони, какви поправки са необходими за по-доброто функциониране на НЗОК?

- Ще се напишат такива изменения, според които здравната каса няма да бъде задължена да сключва договор с всяка новооткрита болница. Една богата Германия изисква едногодишен срок за приложението на всеки нов медикамент, за да станат ясни резултатите от ефекта му, от страничните му действия и то върху достатъчен брой пациенти.

Законодателни и организационни мерки трябва да се вземат също за стимулиране на употребата на генерични лекарства. В ЕС на тях се падат 60% от публичните разходи за медикаменти, а у нас - 23 на сто. И нещо много важно - здравноосигурителните вноски законодателно трябва да бъдат оформени като договор между отделния пациент и НЗОК. А не осигуреният да се чувства като крепостен селянин и решенията за харченето на парите му да се взимат административно, а не според нуждите му.

- Дайте пример какво конкретно имате предвид.

- Това означава, че всеки който плаща здравни вноски ще има конкретен договор с конкретни показатели с НЗОК. Нещо повече - ще се опитаме да използваме практики най-вече от Холандия, Германия и Швейцария, при които част от солидарния модел да стане модел със собствена, индивидуална партида. Обикновено това съотношение между разделението на парите от здравната вноска в Европа е 70% за солидарния фонд, 30% - за индивидуалната партида. Здравноосигурителната вноска у нас е от 8 на сто върху заплатата, като осигуровката се поделя в съотношение 60 към 40 между работодателя и работника. Ето тук е мястото да се направи разграничение.

- Нека посочим как промяната ще се отрази на българин, който се осигурява за здраве върху заплата от 500 лв. и от 1500 лв.

- 25% от парите от личното участие в здравната вноска ще отиват в индивидуалната партидна сметка на българина и той ще определя за какво да се харчат. Т.е. при заплата от 500 лв. за здраве се отделят 40 лв. От тях 24 лв. внася работодателят, а 16 лв. - работникът. Т.е. 25 % от 16-те лева или 4 лева (10% от цялата здрана вноска - б.р.) ще са само за пациента и ако той не ги ползва, ще му се натрупват, докато в един момент му потрябват. А при този служител, който се осигурява върху 1500 лв., всеки месец ще му се заделят по 12 лв., които ще са само за него. Той например може да реши да ги оползотвори за преглед без да чака за направление, а останалите пари от вноската му ще отиват в националния солидарен фонд. В Германия ефектът от натрупването от личните партиди годишно е за 20 млрд. евро, надяваме се при нас да е около 50 млн. лв. Много важна подробност е, че осигуреният ще може да използва своята част от парите за лечение на някои от членовете на семейството - примерно за болното си дете или съпруга.

- Ако това се случи, само така изрядните платци, които са 1,5 млн. българи, няма да се чувстват излъгани, че чинно и всеки месец си плащат вноските, а други 2 милиона не дават нито лев и пак се лекуват.

- Ще ползваме и добри практики от Швейцария и Холандия, които ще реализираме с помощ от програмите от ЕС. След промените, които подготвяме, пациентът няма да плаща изцяло лечението си в санаториум, а 50% от него. Хората над 65 години пък няма да плащат нищо, за тях то ще е напълно безплатно. Ние с министър Москов искаме у нас да стане като във Франция, където и транспортът на пациента до лечебното заведение е покрит, но се надяваме до 2016 г. и това да направим. А работодателите активно да се включват в програмите за здравеопазване, тъй като те са най-заинтересовани служителите им да бъдат здрави.

- Възможно ли е някоя институция да злоупотреби с трупаните от всеки осигурен средства и да взима лихвите от акомулиращите се лични суми?

- Не, това няма да може да се случва. Няма как да се стига до спекулации.

- Кога ще въведете този модел на разделяне на вноската?

- Ще гласуваме промяната, след като мине първото тримесечие на годината, т.е. през април 2015-а, а се очаква тя да влезе в сила от средата на годината. Целта ни е да видим какво ще е натрупването на средства от осигуровките за НЗОК.

- Каква ще е вашата лична битка като председател на здравната комисия?

- Спешната помощ, евакуацията по въздух, по море, по река,тъй като това са грижи, които засягат всички българи, всеки нуждаещ се. Дори първото, за което питат дошлите туристи у нас, е за спешната помощ.

- Вижданията ви за реформи доколко се покриват с тези на здравния министър?

- На около 90%. Единственото, което в момента дискутираме, и ще го обсъдим във вторник, е въпросът за промяната на статута на държавните болници, които в момента са търговски дружества. Нямаме различия, че някои здравни заведения не трябва да са такива, по-скоро дебатите са в каква част промяната на статута ще засегне цялата система и за какъв период от време може да се случи. Министърът е оптимист и смята, че промяната може да се реализира за година-година и половина, а аз съм песемист и ми се струва, че ако го направим по време на 4-годишния мандат, ще бъдем отличници.

- Каква ще бъде 2015 г. за българския пациент?

- Надявам се да бъде по-добра особено за лечение по специалностите педиатрия, АГ и гериатрия - грижите за възрастните хора. В тези сектори сме длъжници както на нашите деца, така и на родителите ни.

НЗОК няма да може да сключва договори по нови клинични пътеки, но ако успеем да коригираме цените на някои от социално значимите заболяния в кардиологията, за професионалните заболявания, за мозъчните аневризми и за т. нар. комбинирани травми след катастрофи, това ще бъде успех както за правителството, така и за парламента. Ще ви дам един пример - комбинираните травми в реанимациите са между 3 и 4 на сто от общия брой. Но за тях отиват 71% от финансовия ресурс на звеното, затова и големите болници трупат дългове.

Една голяма част от идеите за промени са широко дискутирани от ръководството на ГЕРБ, включително с представители на частни болници. Лично премиерът Бойко Борисов подкрепи позитивните идеи за по-добро лечение на българите, особено по отношение за медицинската помощ за хората над 65 г. Защото, както министър-председателят заяви, едно общество, което не се грижи за родителите си, не е морално.