Магистралният пръстен включва цялостното трасе на АМ "Струма", АМ "Хемус", АМ "Марица" и построената вече АМ "Тракия", допълни Лазаров.
В момента в процес на изграждане са АМ "Марица" Лот 1 и Лот 2, Лот 2 на АМ "Струма" (Дупница-Благоевград), както и лот 4 (От Сандански до границата с Гърция). Към този момент най-рисков е именно последният проект, където строителството е приключило на 55%.
Очаква се цялата АМ "Марица", да е готова през юли месец догодина, по-късно през октомври ще се открие и лот 2 на АМ "Струма".
През 2015 г. се очаква пътната агенция да обяви и конкурси за строителството на скоростния път Видин - Ботевград в частта от Видин до Монтана, каза още Лазаров.
Министър Лиляна Павлова заяви, че в пътния сектор за периода 2014-2020 година Европейската комисия на този етап отпуска средства само за довършването на Лот 3 на АМ "Струма". По отношение на АМ "Хемус" с ЕК не е постигнато съгласие към момента и тя най-вероятно ще се изгражда с пари от бюджета и със заемни средства.
По отношение на АМ "Струма" и лотът през кресненското дефиле Павлова заяви, че той е разделен на 3 части. Първата е от Благоевград до Крупник, който е с дължина от 17 км. Третата е трасето от гр. Кресна до Сандански която е с дължина 23 към. Тези две трасета са с индикативна стойност (предполагаема цена) от съответно 180 и 240 млн. лева.
По отношение на третата част, която е предвидена да пресече самото Кресненско дефиле, в момента се работи по няколко варианта, по които това да се реализира. Припомняме, че доскоро вариантът това да става с дълъг тунел бе най-вероятен. В началото на тази година обаче строителният бранш заяви, че е възможно трасето да бъде изпълнено и по друг начин като сериозно се намали размерът на тунелните съоръжения.
По думите на Павлова ако се запази вариантът с изграждане на тунел то той ще струва над 560 млн. лева.
Регионалният министър припомни пред строителите това, което каза в края на миналата седмица във Варна. Тогава тя заяви, че през следващата година ще бъде даден старт на строителството на АМ "Хемус" от Ябланица до пътния възел за Плевен и Ловеч. Участъкът е с дължина от 60 км и Павлова заяви, че той ще струва около 520 млн. лв.
Вторият етап е разделен на 3 лота и предвижда участъка от посочения по-горе възел до Велико Търново, неговото строителство също е над 540 млн. лв, каза още Павлова.
От Велико Търново до Белокопитово, което е третият етап, участъкът ще струва около 720 млн. лв, пресметна още Павлова. Тя обаче посочи че вторият и третият етап ще бъдат пуснати на търг под условие, че се намерят пари в бюджета или от заемни средства.
Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията говори по темата за железопътното строителство. Той заяви, че през следващия програмен период до 2014-2020 г пари ще има за отсечката от Септември до Елин Пелин, които ще дойдат по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". Отсечката от Елин Пелин до София, както и тази до Драгоман, ще може да се изгради със средства по механизма Свързана Европа.
Резервни проекти са Русе-Варна, Карнобат-Синдел и Видин - Медковец, заяви Московски. Той допълни, че са предвидени средства и за осъществяване на е-правителството.
„Няма да има загуба на средства по ОП „Транспорт" към края на 2014 г., но през 2015 г. трябва да дадем всичко от себе си, за да постигнем максимално разплащане", каза още Ивайло Московски. Според него въпреки всичко е възможно да се стигне и до евентуална загуба в края на следващата година.
Към момента метрото остава един от най-успешните проекти. Строителството на двете отсечки - до летище София и до Бизнес парка в Младост 4, се движи в срок и се очаква да приключи до края на месец април. За подземната железница са отделени около 400 млн. евро през следващия програмен период, с които да се изгради участъка на третия метродиаметър от бул. Янко Сакъзов до Красно село.
Министър Лиляна Павлова заяви, че в областта на енергийната ефективност правителството е твърдо решено да изпълни програмните си ангажименити за саниране на всички многофамилни панелни сгради. За целта ще бъде създаден фонд, който ще трябва да събере около 1 млрд. лв. Близо половината от тях ще дойдат от националния бюджет и европейско финансиране по ОП "Региони в растеж". Останалите ще се привличат и с помощта на обявения от президента на ЕК Жан-Клод Юнкер инвестиционен пакет, каза още Павлова.
Тя посочи, че собствениците, които искат техния блок да бъде саниран, ще трябва да проведат на общо събрание на етажната собственост и да вземат съответното решение. След това те ще трябва да подадат заявление в общините, които ще координират процеса, в който ще участват още проектантски и строителни фирми. Идеята е фирмите които извършват саниране, да бъдат представители на малкия и средния бизнес.