Има огромен риск от загуба на средства по европейските оперативни програми, каза вицепремиерът по управление на средствата от ЕС и икономическата политика Томислав Дончев в предаването „Седмицата" на Дарик. Той обясни, че целта за годината е била да бъдат платени около 400 млн. евро и част от тях ще бъдат загубени.

„Прежалени пари няма", но ако преди битката е била да няма загубени средства, сега тя е тези средства да са по-малко, коментира той. Вицепремиерът отказа да каже каква ще е загубата.

Свикнали сме с мисълта, че загубени средства ще има, въпросът е да бъдат по-малко, допълни той.

„Ако коментираме оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони числото е буквално ужасяващо", каза Дончев. Той отказа да назове число, защото това би било сигнал към администрациите, че той е свикнал с подобна мисъл и би ги демотивирано.

Програмният период 2007-2013 приключва до края на 2015 година. Реално плащанията ще бъдат допустими до края на следващата година. Всяка година има така наречената годишна цел - обем средства, които трябва да бъдат платени. Ако държавата е платила по-малко отколкото е посочила, разликата между това, което е платила, и целта се отписва или това е така наречената автоматична загуба на средства, обясни Дончев. За по-малко от 30 работни дни не може да бъде компенсирана цяла година, категоричен е той.

До момента платените и възстановени средства от Европейската комисия са малко под 4 млрд. евро, от които пред последната година са платени малко под 1 млрд. евро без Програмата за развитие на селските райони.

Той прогнозира, че тази година брутният вътрешен продукт на страната ни ще възлезе на 81 млрд. лева. У нас държавата разпределя под 40 на сто от БВП, а в страните в Скандинавието например държавата управлява над 60 на сто от БВП.

В добра година европейските пари са не повече от 10 на сто от публичните разходи, обясни Дончев.

По повод социалното фокусиране върху европейските средства той обясни, че евросредствата са огромна част от парите за публични инвестиции особено за публична инфраструктура - вероятно около две трети инфраструктурните подобрения, ново строителство в България се правят с европейски средства. Освен това фокусирането Дончев отдава на „стари травми" от отминали години - да не ни отнемат нещо, на което имаме право заради наши грешки. Според Дончев това са и пари, с които трябва да бъдем много предпазливи, защото те са мерила доколко сме се превърнали в европейци.

Дончев сподели, че от години е разтревожен от различното третиране на парите от българския бюджет и на европейските пари. „От години говоря за нещо, което за съжаление се случва твърде бавно - ефектът на заразата в добрия смисъл, тоест тези по-високи стандарти, които имаме при управлението на европейските пари да се прехвърлят или да заразяват управлението на държавните пари. Това се случва, но с темпове, много по-бавни от желаното", каза Дончев.