Събития

461 г. — Либий Север е провъзгласен за римски император в Равена.

1493 г. — По време на втората си експедиция Христофор Колумб открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на Пуерто Рико).

1703 г. — Поставено е началото на мистерията за Желязната маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна.

1824 г. — В най-голямото наводнение в историята на Санкт Петербург загиват около 10 000 души.

1826 г. — Образувани са Военноморските сили на Боливия.

1831 г. — Велика Колумбия окончателно се разпада на Нова Гранада, Венецуела и Еквадор.

1858 г. — Основан е град Холистър, САЩ

1863 г. — Президентът на САЩ Ейбръхам Линкълн изнася известното си Гетисбъргско обръщение.

1885 г. — Сръбско-българска война: Състои се Боят при Гургулят.

1889 г. — Създаден е Гербът на Бразилия.

1893 г. — 4 Велико народно събрание учредява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

1919 г. — Зайон получава статут на национален парк.

1922 г. — В Царство България се провежда референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918).

1924 г. — Египет става конституционна монархия.

1942 г. — Втора световна война: Битка при Сталинград: Силите на Съветския съюз, командвани от генерал Георгий Жуков, преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз.

1946 г. — ООН: Афганистан, Исландия и Швеция се присъединяват към Организацията на обединените нации.

1946 г. — ООН: Генералната асамблея на ООН приема резолюция против преследванията на расова и религиозна основа.

1969 г. — Аполо 12 каца на Луната, а Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност.

1977 г. — Египетският президент Ануар Садат става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в Израел.

1979 г. — От Ленинград за Москва поема първия си курс високоскоростният влак Р-200.

1985 г. — Студената война: В Женева е осъществена, за първи път, среща между президента на САЩ Роналд Рейгън и генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.

1990 г. — 22 държави от НАТО и Варшавския договор подписват в Париж Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа.

1995 г. — На президентските избори в Полша Александър Квашневски побеждава действащия тогава президент Лех Валенса.

1999 г. — Китай успешно изстрелва своя първи експериментален космически кораб, Шънджоу 1.

2003 г. — официално е открит португалският футболен стадион Ещадио Д-р Магаляеш Песоа.

Родени

1235 г. — Хайнрих XIII, баварски херцог († 1290 г.)

1600 г. — Чарлз I, крал на Англия и Шотландия († 1649 г.)

1711 г. — Михаил Ломоносов, руски учен († 1765 г.)

1770 г. — Бертел Торвалдсен, датски скулптор († 1844 г.)

1770 г. — Иван Крузенщерн, руски мореплавател († 1846 г.)

1799 г. — Рене Огюст Кайе, френски пътешественик († 1838 г.)

1831 г. — Джеймс Гарфийлд, 20-и президент на САЩ († 1881 г.)

1833 г. — Вилхелм Дилтай, немски философ († 1911 г.)

1839 г. — Емил Шкода, чешки предприемач († 1900 г.)

1843 г. — Одоардо Бекари, италиански пътешественик († 1920 г.)

1843 г. — Рихард Авенариус, немски философ († 1896 г.)

1875 г. — Михаил Калинин, руски активист († 1946 г.)

1886 г. — Фернан Кромелинк, белгийски драматург († 1970 г.)

1888 г. — Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист († 1942 г.)

1889 г. — Димитър Шишманов, български писател († 1945 г.)

1889 г. — Клифтън Уеб, американски актьор († 1966 г.)

1896 г. — Георгий Жуков, съветски маршал († 1974 г.)

1905 г. — Томи Дорси, джазов музикант († 1956 г.)

1909 г. — Питър Дракър, американски икономист († 2005 г.)

1912 г. — Джеордже Емил Паладе, американски биолог, Нобелов лауреат през 1974 г. († 2008 г.)

1917 г. — Атанас Малеев, български лекар († 2001 г.)

1917 г. — Индира Ганди, министър-председател на Индия († 1984 г.)

1925 г. — Зигмунд Бауман, полски социолог († 1998 г.)

1925 г. — Костадин Кюлюмов, български писател († 1998 г.)

1929 г. — Люба Алексиева, българска актриса

1933 г. — Лари Кинг, американски журналист

1936 г. — Любиша Самарджич, сръбски актьор

1936 г. — Надежда Хвойнева, българска певица († 2000 г.)

1937 г. — Аиде Тамара Бунке Бидер, латиноамериканска революционерка († 1967 г.)

1938 г. — Тед Търнър, американски медиен магнат

1940 г. — Катя Костова, българска художничка († 2008 г.)

1941 г. — Иванка Христова, българска лекоатлетка

1941 г. — Наталия Бардская, българска актриса

1942 г. — Келвин Клайн, американски дизайнер

1953 г. — Олимпи Кътев, български политик

1953 г. — Робърт Белтран, американски актьор

1954 г. — Иван Андреев, български актьор

1957 г. — Офра Хаза, израелска певица († 2000 г.)

1958 г. — Антонио Муньос Валкарсел, испански мореплавател

1960 г. — Мат Соръм, американски барабанист

1961 г. — Мег Райън, американска актриса

1962 г. — Джоди Фостър, американска актриса

1964 г. — Любен Дилов, български политик

1965 г. — Лоран Блан, френски футболист

1969 г. — Филип Адамс, белгийски състезател от Формула 1

1972 г. — Васил Кръстев, български футболист

1975 г. — Бастиан Райнхарт, немски футболист

1982 г. — Муса Койта, френски футболист

1987 г. — Силвия Солер Еспиноса, испанска тенисистка

1987 г. — Тара Уайт, чешка порнографска актриса и телевизионен водещ

1990 г. — Николай Банков, български футболист