Цветан Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. Завършил е НСА. Има и следдипломна квалификация по право от УНСС. Специализирал е в Международната правоохранителна академия в Розуел, в Сикрет сървис, ФБР и Департамента за вътрешна сигурност на САЩ

От 1997 до 2005 г. работи в МВР

През 2005 г. става зам.-кмет на София. През 2006 г. напуска общината и е избран за председател на ГЕРБ. От юли 2009 г. до февруари 2013 г. е вицепремиер и вътрешен министър. В 42-ото НС беше депутат.

Сега в 43-ото НС е шеф на парламентарната група на ГЕРБ. Зам.-председател е на партията

Женен, с три деца.

- Г-н Цветанов, пуснаха ни Оперативна програма “Околна среда”. Може ли да очакваме, че в този мандат ще ни приемат и в Шенген?

- Приоритет на правителството е да се върнем в единствения възможен правилен път - европейската ни интеграция, която минава през еврофондовете, солидарността, която Европа е отделила за България. Това е инструмент и стимул за реформи и развитие. Самият факт, че след съставянето на правителството и осъществяването на реален парламентарен контрол от 43-ото НС

Брюксел даде първия знак и по сметките на България има вече 800 млн. лв., ме прави оптимист, че по всички оперативни програми ще имаме добри новини. В диалог с Брюксел, когато сме откровени, нещата биха могли да се подобрят и да започнем новия програмен период с гарантирани около 32 млрд. лв. за България, от които, за голямо съжаление, загубихме 2014-а и първата половина на 2015 г. Съответните министерства можеха вече да реализират тези проекти, което означава, че можеше да има повече работни места, по-голямо потребление и икономически растеж.

- Прогнозата ви за Шенген, моля.

- От това, което се случи в последната година и половина, към настоящия момент не можем да бъдем оптимисти. Да се върнем на есента от 2012 г., когато беше последният доклад в правителството на ГЕРБ и когато знаете, че ЕК отчете направеното и реши следващият да е след година и половина. Докато за Румъния, която тогава беше много по-зле от нас, запазиха докладите през 6 месеца. Сега разликата се обърна в полза на Румъния, а ние слязохме на нейното ниво от 2012 г.

- Не можем да прогнозираме кога ще се навакса това изоставане?

- Шенген в момента се нуждае от обединяване на общите ни усилия. Но преди всичко трябва да изпълним всички препоръки в доклада, който се очаква да дойде през януари. От това, което наблюдавахме през тази година и половина, съм убеден, че той ще е най-тежкият доклад, който е излизал за страната ни, откакто сме член на ЕС. Но съм убеден и че с политически консенсус, с диалог и с опозицията, и с действията на правителството с нашите европейски партньори ще можем да очертаем прогнозни стъпки в предстоящата година - две да има промяна в отношението към България и предпоставки за поетапното влизане в Шенген. Първо въздушно и морски и след това сухопътно. Ако имахме втори мандат, през 2013 г. щяхме да влезем поетапно в Шенген.

- Не може да не ви липсва вътрешното министерство?

- Винаги ще имам сантимент към МВР.

Когато правителството е формирано с парламентарна подкрепа на ГЕРБ и РБ, подписана със споразумение, и е подкрепено от ПФ и АБВ, се засилва ролята на парламентаризма и по-специално на председателите на парламентарните групи, които трябва да имат постоянен диалог. Да се говори не само с тези, които биха осигурили кворума за провеждането на заседанията. Има теми и политики, по които трябва да се търси консенсус и с опозицията. И в тази връзка отговорността, която имам в момента, е дори по-голяма, защото тук вече трябва да се говори не само по тема “Вътрешен ред и сигурност”, но по всички политики. Един от приоритетите в предстоящите седмици е законът за средното образование. В 41-ото НС не успяхме да го приемем на второ четене. Предстоят важни решения по регионалната политика, в земеделието.

- Вашата роля е на парламентьора - да разговаряте с Миков и Местан, а не само с подкрепящите кабинета и да търсите максимално съгласие по всички политики?

- Разбира се. Това, което демонстрира ГЕРБ със спечелването на изборите, се наблюдава за първи път за 25 г. преход.

Искаме да намалим противопоставянето, да бъдем градивни и полезни и възползвайки се от европейската солидарност, действително да станем част от една силна Европа. Утре (днес - б.а.) съм в Брюксел на асамблеята на ЕНП, където ще се срещна с бившия федерален министър на Германия Ханс Петер Фридрих, който в момента оглавява групата на Бундестага за контакт с Брюксел и с националните парламенти. Ще засилим още повече връзката на ГЕРБ с Бундестага, ХДС и ХСС. Ще направим подобни срещи и с Гърция, и с Испания, и с Франция. Ще имам работни срещи с шефа на депутатите от ЕНП Манфред Вебер, с лидера на ЕНП Жозеф Дол.

В края на седмицата ми предстои пътуване до Ню Йорк, където ще участвам на годишната среща на всички президенти на еврейската общност. Те високо оценяват всичко, което направихме след терористичния акт в Сарафово - бързи действия, предприети на място, добра координация и, разбира се, относно разследването и позицията на Съвета на министрите на вътрешните работи през януари 2013 г. На срещата в Ню Йорк ще има и конгресмени, и сенатори, и политици. Ще бъде председателят на Кнесета на Израел. Искам да благодаря на Калин Георгиев, Станимир Флоров, колегите от ДАНС и ГДБОП, които бяха ангажирани. Благодаря и на прокуратурата за съвместните действия по това разследване.

- Има ли ГЕРБ фаворит за бъдещ главен секретар на МВР?

- Няма. Нека първо минат промените в Закона за МВР и едва след това на база на професионалните качества министърът на вътрешните работи ще е в правото си заедно със своя екип да даде разумни предложения. Не смятам, че това, което имаме днес, е най-доброто в правоохранителната система. Мисля, че думите ми ще бъдат доказани и с предстоящия доклад на ЕК.

- През конкурс ли ще мине бъдещият главен секретар?

- С промените в Закона за МВР връщаме балансиращата роля на президента - главният секретар ще бъде назначаван с указ по предложение на МС. Ще възстановим ГД “Национална полиция”, която беше разделена на охранителна и на криминална. ГДБОП ще мине от ДАНС към МВР. Всъщност ще се върнем към нормалните стандарти за европейските държави, където е недопустимо, а в Германия - и противоконституционно, контраразузнавателна служба да бъде заедно със структура с полицейски функции. Убеден съм, че ЕК е забелязала тази свръхконцентрация вследствие законодателството при миналото управление.

- Очаквате подкрепа на Закона за МВР от всички в парламента без БСП, ДПС и “Атака”, така ли? Тези три партии няма логика да ви подкрепят, след като гласуваха сегашната структура.

- От разговорите, които преговорният екип на ГЕРБ води, разбрах, че от ДПС са казали, че ще анализират всичко, което представим.

Уверили са, че ако това, което предлагаме, е действително по-добро, биха могли да го подкрепят. Предполагам, че в БСП също ще има разумни хора, които ще подходят градивно, а не конфронтационно. Много разчитам на позицията на г-н Миков, който все пак е бил и вътрешен министър, и председател на НС и знае как функционира тази система, какво е добро за нея и как биха могли да се покрият европейските модели.

- Защо се вадят СРС-тата от ДАНС и се прехвърлят в Държавната агенция за технически операции към Министерския съвет?

- Това беше добра стъпка, която беше предприета от предишното управление. Ние в ГЕРБ също сме “за” създаването на подобна структура, която да бъде равноотдалечена от всички заявители на искания за прилагане на СРС.

- Възможно ли е, след като ви приключат делата, да сте отново вътрешен министър?

- Това въобще не стои на дневен ред. За всички е ясно, че имаше ясна политическа репресия спрямо ГЕРБ. В тази обща атака аз съм един от по-значимите примери. Всеки би трябвало да си е взел поука от това, което се случи. Надали някой би го повторил, защото това е изключително вредно за държавата. Убеден съм, че в немалка част главният прокурор е бил подвеждан.

Поднасяни са му нещата по съвсем друг начин. Защото кечърите бяха изключително свободно съчинение. В съдебните заседания, в които показания даваше един от директорите, мисля, че това стана ясно на всички без изключение.

- Как се чувствате без имунитет?

- По същия начин, както с имунитет. Аз никога не съм го възприемал като някаква защита и винаги съм казвал, че този имунитет е погрешно разбран от мнозина. Всеки един, срещу когото се извършва каквато и да било проверка, е разумно сам да поиска и да има възможност да си даде имунитета, а не да я възпрепятства. Трябва да имаме доверие в институциите.

- Да очакваме ли догодина гласуването да е задължително, или вашата идея е заедно с местните избори да има референдум и то да се приложи едва на следващите, ако те са президентските?

- На последните избори видяхме, че има притеснения за демократичните устои. Когато всеки даде гласа си, ще има по-реална представителност в институциите. За мен е по-важно 70-80% от избирателите да определят представителността в българския парламент, отколкото 48 на сто, колкото бяха на последния вот.

- Тоест да очакваме референдум за задължително гласуване заедно с изборите следващата есен?

- Може всички политически формации да се обединим около задължителното гласуване и то да се постигне с промени в законодателството, включително конституционни.

- Защо тълкувахте изчезването на тефтерчето на Златанов като атака срещу ГЕРБ и президента? Кой ви атакува?

- Всичко, което бе направено с въпросното тефтерче, бе с една-единствена цел - да бъде дискредитиран президентът и да бъде унищожена ГЕРБ. ГЕРБ няма никакъв интерес в едната или другата посока. Има произнасяне на първа инстанция, очаква се на втора и трета. Докато не приключи и последната, няма как да кажем, че лицето Златанов има или пък няма някаква вина. Това, което се случва в момента, е пропуск, който възбуди дебат в обществото и тревожност за други дела, по които по този начин биха могли да изчезнат доказателствата. Затова и отправям шеговита препоръка към Мая Манолова да прояви по-голяма загриженост, за да се осигури охрана на бюлетините от Костинброд, да не изчезнат и те... Без тези доказателства това дело би било обречено на провал, въпреки че там няма какво да излезе. Всичко беше сценарий за спечелването на изборите - бюлетините бяха “Костинброд 1”, тефтерчето - “Костинброд 2”.

- Тревожат ли ви сигналите за трусове вътре в Реформаторския блок? Едните искат конгрес за избор на общ лидер, другите го блокираха, нападат се...

- Знаете, че нямаме практика да коментираме която и да е политическа формация или коалиция. Ако имат въобще проблем, те да си го решат.

- Питам ви, понеже тези противоречия биха подкопали и самото управление на държавата.

- Смятам, че разумът ще надделее и всички бихме сложили националното пред партийното

Самият факт, че имаме вече отпуснати 800 млн. лв. само за 2 дни управление, означава, че това правителство постига целите.

- Готвите ли отсега партията за изборите догодина? В нощта на последния вот споделихте, че вече сте си направили изводи за следващата кампания.

- Разбира се. Миналата събота бях на отчетното събрание в Монтана, в понеделник и вторник - във Велико Търново и Горна Оряховица. Говорим вече само за местните избори и за приоритетите в общинската власт в предстоящата 1 г. Винаги когато приключат едни избори, веднага започваме да мислим за следващите.

Вече правя стратегията, която до месец ще бъде готова.

- Кога ще е готов пъзелът със зам.-министрите? Реформаторите искат шахматно ръководство - да имат заместник дори във водените от вас ведомства, за да контролират, докато вие предпочитате “чистото ръководство” само от една политическа сила.

- Стараем се да постигнем баланс във всички изисквания, които имат партиите. Мога да кажа категорично, че който е бил в МС и е работил с премиера Бойко Борисов, има невероятен комфорт да реализира уменията си и да постигне съответните управленски цели. Борисов винаги е давал шанс на всеки министър да си състави кабинет, с който може да работи.