Събития

1659 г. — Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската война.

1816 г. — Александър I Павлович — цар на Русия и крал на Полша учредява Варшавския университет.

1869 г. — Излиза първият брой на вестник „Свобода“, редактор на който е Любен Каравелов

1885 г. — Сръбско-българска война: Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница.

1917 г. — Започва Октомврийската революция в Русия: В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски (25 октомври по стар стил).

1938 г. — Хершел Гринспан прострелва смъртоносно с 5 куршума в корема третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат, което става формален повод за трагичните събития 2 дни по-късно (когато фон Рат умира от раните си), завършили с избиването на близо 100 евреи през така наречената „Кристална нощ“.

1942 г. — Втората световна война: Армейски части на Великобритания и САЩ навлизат в Мароко, окупирано от Нацистка Германия

1946 г. — В България е открито 6 Велико народно събрание.

1956 г. — Суецката криза: Общото събрание на ООН приема резолюция, която призовава Великобритания, Франция и Израел незабавно да изтеглят военните си сили от Египет.

1959 г. — Започват емисии на Българската телевизия, първият тв канал в България, известен днес като БНТ1

1982 г. — В Турция се провежда референдум за приемане на нова, трета поред конституция. Кенан Еврен е избран за президент със 7-годишен мандат.

1983 г. — В Турция се провеждат първите след военния преврат от 1980 парламентарни избори. Съставено е правителство начело с Тургут Йозал, което остава на власт до 1987 г.

1996 г. — НАСА изстрелва към Марс космическата сонда Марс Глобъл Сървейър.

Родени

630 г. — Констант II, византийски император († 668 г.)

1674 г. — Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд († 1735 г.)

1787 г. — Вук Караджич, реформатор на сръбския език († 1864 г.)

1811 г. — Карел Яромир Ербен, чешки историк († 1870 г.)

1818 г. — Емил дю Боа-Реймон, германски физиолог († 1896 г.)

1834 г. — Любен Каравелов, български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство(† 1879 г.)

1867 г. — Мария Кюри, полска физичка, лауреат на Нобеловата награда за физика и химия († 1934 г.)

1879 г. — Лев Троцки, руски революционер († 1940 г.)

1881 г. — Андре Мазон, френски филолог († 1967 г.)

1885 г. — Богдан Баров, български революционер († 1941 г.)

1885 г. — Иван Павлов Костов, български журналист († 1943 г.)

1886 г. — Арон Нимцович, датски шахматист († 1935 г.)

1887 г. — Елена Хранова, българска актриса († 1976 г.)

1887 г. — Иван Манев, български политик († 1925 г.)

1887 г. — Иван Сокачев, български писател († 1949 г.)

1888 г. — Венката Раман, индийски физик, Нобелов лауреат († 1970 г.)

1901 г. — Вергил Димов, български политик († 1979 г.)

1903 г. — Конрад Лоренц, австрийски зоолог, Нобелов лауреат, († 1989 г.)

1911 г. — Йосиф Цанков, български композитор († 1971 г.)

1913 г. — Албер Камю, френски писател, Нобелов лауреат († 1960 г.)

1925 г. — Уилям Уортън, американски писател († 2008 г.)

1926 г. — Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица († 2010 г.)

1928 г. — Димитър Стоянов, български политик († 1999 г.)

1931 г. — Орлин Орлинов, български поет

1935 г. — Димитър Буйнозов, български актьор († 1995 г.)

1943 г. — Борис Громов, руски офицер

1943 г. — Майкъл Спенс, американски икономист, Нобелов лауреат

1944 г. — Луиджи Рива, италиански футболист

1950 г. — Таки Фити, икономист от Република Македония

1951 г. — Стефан Софиянски, български политик

1963 г. — Джон Барнс, английски футболист

1965 г. — Евгения Живкова, български дизайнер

1967 г. — Давид Гета, френски DJ

1971 г. — Александър Янакиев, български футболист

1972 г. — Кристофър Даниъл Барнс, американски актьор

1973 г. — Юнджин Ким, американска актриса

1981 г. — Лионел Кокс, белгийски стрелец

1987 г. — Рио Фърдинанд, английски футболист