Сигурно си спомняте някогашните табели по стените на любимото ви училище, където пише, че вътре е скрито тайно съкровище и то трябва да се отвори след няколко десетилетия. Вероятно с приятелите си от детинство сте заравяли тайни писма в двора, а в тях пише, че никога няма да се разделите и ще изровите обещанието, когато станете възрастни. Ако не сте правили тези неща, вероятно сте пускали бутилка с послание в морето. Същата идея се е реализирала преди доста време в централно варненско училище.

Поводът да си припомним за това е предстоящият патронен празник на СОУ „Св. Климент Охридски“ на 25 ноември. Тогава ще се учи, но самият празник ще бъде пренесен през пролетта – на 30 април, когато денят ще бъде неучебен, обясняват от ръководството.

Почти всеки бивш и настоящ възпитаник знае за златистата метална табела на входа с надпис „1883 1983. Завет към поколенията. Да се отвори на 24 май 2033 година“. Едва ли има ученик, който да не се е питал „какво всъщност има вътре“ и „дали ще съм тук, когато го отворят“. За едни датата е свързана с времето на тяхната бъдеща младост и разцвет, за други – със средната възраст, за трети - с дълбоката старост, а за четвърти с 2000-та годишнина от разпъването на Христос. А може би има друга символика... Така или иначе всеки тайно се надява да узнае какво точно е скрито в стената.

Загадката разкрива настоящият директор Петко Петков. По думите му става ясно, че дупката в стената е празна. Дори табелата е преместена на различно от първоначалното си местоположение, за да не бъде продънена, ако някой случайно се облегне на нея. Засега е запазила само идейния си проект, но зад нея няма нищо. Защо ли? „Съкровището“ е на съвсем друго място – в директорския кабинет. И не е кюлче злато, нито пергел, нито перото на Паисий. Това е свитък, изготвен собственоръчно от предишни поколения преподаватели и възпитаници на едно от първите варненски училища.

Ето какво гласи част от посланието: „...Бъдете верни следовници на делото на поколенията, закърмени с Климентовски Дух. В нашия отрязък от столетието има върхове, които ни отреждат достойно място сред поколенията....“

Крадец разбил историческия сейф 5 години след поставянето

Свитъкът е прибран в директорския шкаф неслучайно. Историята го праща там. Ръкописът е бил поставен в стената до стълбището през 1983 г. по повод 100-годишнината на училището. Не се минава и десетилетие, когато през 1987/1988 г. осмокласник разбива вратата откъм двора и прониква в сградата. По онова време още няма нощна охрана. Всичко е на доверие. Момчето задига няколко касетофона и разбива „заветната стена“. Съдържанието на импровизирания сейф изчезва. След разследващи процедури крадецът е заловен и изключен за това, че е проявил любопитство и сам е отворил съкровищницата десетилетия преди обявената дата.

Настъпва новата учебна 1995/1996-а. Тогава зам.-директор става настоящият началник на училището Петко Петков. При встъпването си на новия пост в края на предходното столетие той и негови колеги започват разчистване на мазата на сградата. Откриват кашони, проверяват съдържанието им, местят ги и изведнъж попадат на свитъка. „Не се знае как е попаднал в училището“, коментира Петков. Предполага се, че при задържането на крадеца той е върнал откраднатите вещи.

Идва време за отбелязване на 125-годишнината на СОУ „Св. Климент Охридски“ през 2008 г. Тогава от новото ръководство правят историческа изложба с архивни снимки и документи от базата. Чудят се къде да поставят табелата. Слагат я на стената срещу стълбите – точно срещу предишното й разположение, а на старото място не остава нищо. Така всеки знае, че „нещото“ трябва да се отвори през 2033 г., а причината е 150- годишнината на училището. Тогава свитъкът ще бъде официално изложен и прочетен. Тогава ще прозвучи отново заветът на предишните поколения за следването на възрожденския Климентов Дух.

Откриват архиви на училището като военна квартира

В същото време от ръководството попадат на още нещо, което кара човек да настръхне от вълнение, когато се зачете. Летописна книга – оригинал, в която се виждат записки от времето на Първата и Втората световна война. Оригиналът и разчетеният текст ще бъдат съпоставени и събрани в ново издание, от което поколенията едно към едно да се запознаят с историята на училището.

Засега разчетеният ръкописен текст от 1883-а насам се съхранява на директорския компютър и продължават опитите по разчитането му. Там са описани голямото земетресение през 1901 г., пропукването на сградата, бомбардировките на града през Първата световна война, квартирните условия за войниците и пребиваването вътре на италиански и френски войски от племето зуави. През 1944/1945 г. за учене са били отделени точно 10 дни, през останалото време базата са ползвали войници. Въпреки това учениците са завършили успешно годината, полагайки съответните изпити, гласи още летописната книга.