Събития

529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.

1859 г. — Испания обявява война на Мароко.

1886 г. — 3 Велико Народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиян, отклонява избора.

1912 г. — Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.

1912 г. — Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.

1923 г. — Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.

1929 г. — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като "черният четвъртък", с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.

1935 г. — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.

1952 г. — Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за "шпионаж".

1980 г. — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.

1992 г. — С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".

2002 г. — Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.

2002 г. — Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.

2002 г. — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.

2010 г. — Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия - "Булава", Р-29РМУ2 "Синева" и Р-29Р от ядрени подводници и "РТ-2 Топол М".

Родени

1507 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.)

1815 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.)

1816 г. — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)

1853 г. — Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.)

1866 г. — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)

1867 г. — Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.)

1874 г. — Димитър Попиванов, български музикален деец († 1954 г.)

1875 г. — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)

1877 г. — Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.)

1878 г. — Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.)

1879 г. — Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.)

1880 г. — Абрам Йофе, руски физик († 1960 г.)

1890 г. — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)

1891 г. — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)

1895 г. — Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.)

1897 г. — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.)

1903 г. — Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.)

1903 г. — Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.)

1904 г. — Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.)

1906 г. — Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.)

1914 г. — Максим, български патриарх († 2012 г.)

1923 г. — Карл Джераси, австрийски химик

1924 г. — Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.)

1926 г. — Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.)

1929 г. — Евгений Примаков, руски политик

1929 г. — Мария Петрова, български аграрен учен

1930 г. — Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“

1938 г. — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат

1938 г. — Ралф Бакши, американски аниматор

1943 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.)

1943 г. — Норман Хънтър, английски футболист

1944 г. — Христина Ангелакова, българска оперна певица

1946 г. — Борислав Великов, български политик

1947 г. — Ричард Драйфус, американски актьор

1950 г. — Абдуллах Гюл, турски политик

1956 г. — Георги Гьолски, български народен певец

1960 г. — Агим Чеку, премиер на Косово

1964 г. — Зоран Ставрески, политик от Република Македония

1970 г. — Едвин ван дер Сар, холандски футболист

1970 г. — Наум Кайчев, български историк

1970 г. — Филип Кокю, холандски футболист

1971 г. — Уинона Райдър, американска киноактриса

1973 г. — Робер Пирес, френски футболист

1974 г. — Оливер Ковачевич, сръбски футболист

1975 г. — Франк Бауман, немски футболист

1979 г. — Николай Кръстев, български футболист

1983 г. — Нурджан Тайлан, турска щангистка

1983 г. — Фреди Истуд, уелски футболист

1986 г. — Паулина Джеймс, американска порно актриса

1990 г. — Пламен Димов, български футболист

1990 г. — Галин Димов, български футболист