1740 г. — Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство.

1865 г. — Отава става столица на Канада.

1876 г. — С примирие приключва Сръбско-турската война.

1894 г. — На престола се изкачва последният руски император — Николай II.

1915 г. — В Божурище е открито първото училище за пилоти в България.

1923 г. — Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1.

1932 г. — В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област.

1941 г. — Втората световна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.

1944 г. — В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г.

1945 г. — Жените във Франция получават право да гласуват в избори.

1951 г. — Издадена е Заповед № 53, с която се сформира българска национална доброволческа рота № 4093.

1955 г. — В София е учреден Съюз на българските журналисти.

1968 г. — Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.

1971 г. — Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир.

1973 г. — Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.

2004 г. — На пазара излиза първата версия на Ubuntu Linux.

2011 г. — В битка за Сирт е убит Муамар Кадафи, либийски лидер.

Родени на 20 октомври

1616 г. — Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.)

1620 г. — Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)

1632 г. — Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.)

1677 г. — Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)

1784 г. — Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)

1802 г. — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски духовник († 1869 г.)

1805 г. — Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)

1825 г. — Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.)

1838 г. — Марин Дринов, български историк († 1906 г.)

1854 г. — Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.)

1859 г. — Георги Рафаилович, духовник и книжовник († 1919 г.)

1859 г. — Джон Дюи, американски философ († 1952 г.)

1864 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)

1874 г. — Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.)

1891 г. — Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.)

1904 г. — Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)

1906 г. — Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)

1915 г. — Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)

1916 г. — Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.)

1917 г. — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)

1917 г. — Стефан Хесел, френски дипломат и писател († 2013 г.)

1919 г. — Костадин Дурев, български певец

1919 г. — Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)

1920 г. — Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.)

1925 г. — Борис Димовски, български художник († 2007 г.)

1929 г. — Сашко Гаврилов, български цигулар

1934 г. — Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.)

1944 г. — Васил Вълков, български борец

1945 г. — Рик Лий, британски рок музикант

1946 г. — Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка

1951 г. — Йордан Христосков, български икономист

1956 г. — Дани Бойл, британски режисьор

1956 г. — Иван Гюргинчев, български учител

1957 г. — Енчо Данаилов, български актьор

1959 г. — Акиф Пиринчи, немски писател от турски произход

1959 г. — Йона, американски митрополит

1960 г. — Лепа Брена, босненска певица

1961 г. — Иън Ръш, уелски футболист

1965 г. — Албена Врачанска-Петрович, български композитор

1966 г. — Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)

1969 г. — Виктор Калев, български актьор и шоумен

1971 г. — Дани Миноуг, австралийска певица

1971 г. — Снуп Дог, американски певец

1979 г. — Джон Кразински, американски актьор

1982 г. — Хосе Акасусо, аржентински тенисист

1992 г. — Димитър Косев, български пианист