Събития

1014 г. — След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.

1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий III, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи Калоян за крал от името на папата.

1570 г. — Основан е град Пхенян — днешната столица на Северна Корея.

1581 г. — В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление.

1582 г. — Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври.

1880 г. — Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.

1894 г. — Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.

1912 г. — Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в Македония.

1917 г. — Първата световна война: Край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари.

1923 г. — Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов.

1940 г. — Състои се премиерата на американски игрален филм Великият диктатор.

1944 г. — Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен сина на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си.

1961 г. — В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл.

1968 г. — С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия.

1985 г. — Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката.

1990 г. — Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света.

1996 г. — Двата най-големи синдиката — КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

1997 г. — Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА.

2003 г. — Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат - Шънджоу 5.

Родени

70 пр.н.е. — Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.)

1527 г. — Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.)

1542 г. — Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.)

1608 г. — Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.)

1805 г. — Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.)

1814 г. — Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.)

1829 г. — Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.)

1834 г. — Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.)

1844 г. — Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.)

1856 г. — Радой Козаров, български юрист, общественик и депутат († 1943 г.)

1858 г. — Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония († 1933 г.)

1878 г. — Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.)

1879 г. — Александър Илиев, български революционер († 1901 г.)

1881 г. — П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.)

1893 г. — Карол II, крал на Румъния († 1953 г.)

1895 г. — Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.)

1896 г. — Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.)

1897 г. — Иля Илф, руски писател-сатирик († 1937 г.)

1900 г. — Христо Динев, български артист († 1977 г.)

1904 г. — Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.)

1905 г. — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.)

1915 г. — Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел († 2012 г.)

1919 г. — Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол

1920 г. — Марио Пузо, американски писател († 1999 г.)

1921 г. — Борис Ненов, български художник

1923 г. — Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.)

1926 г. — Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.)

1929 г. — Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.)

1935 г. — Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.)

1944 г. — Сали Бериша, президент на Албания

1944 г. — Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат

1945 г. — Неофит, български духовник и архиерей

1953 г. — Иван Чомаков, български политик

1954 г. — Скот Бакула, американски актьор

1955 г. — Добромир Тонев, български поет († 2001 г.)

1969 г. — Ванеса Марсил, американска актриса

1969 г. — Мариус Куркински, български актьор и режисьор

1971 г. — Нико Ковач, хърватски футболист

1971 г. — Стойчо Стоилов, български футболист

1975 г. — Павел Майков, руски актьор

1976 г. — Седрик Бардон, френски футболист

1976 г. — Стоил Рошкев, български писател

1977 г. — Давид Трезеге, френски футболист

1979 г. — Пол Робинсън, английски футболист, вратар

1981 г. — Елена Дементиева, руска тенисистка

1981 г. — Кийша Коул, американска певица

1988 г. — Месут Йозил, немски футболист от турски произход