В Босна и Херцеговина се провеждат общи избори. Над 3,2 милиона избиратели гласуват за членове на тричленното председателство на страната, за централен парламент и парламенти в двете съставни части на страната - Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска.

Трябва да бъдат избрани още президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска, а в Мюсюлманско-хърватската федерация гласоподавателите ще гласуват и за регионални парламенти в 10 босненски кантона.

За участие в изборите са се регистрирали 65 политически партии, 24 коалиции и 24 независими кандидати. Така в кандидатските листи фигурират цели 7748 имена, от които гласоподавателите трябва да изберат над 500 служители, съобщиха информационните агенции.

Всички партии в Босна и Херцеговина са съгласни, че е необходимо да се извършат промени в конституцията, но имат различни виждания в каква посока да са те. Босненските сърби искат независима държава. Мюсюлманите - по-централизирана държава. Босненските хървати биха искали също да имат своя мини държава в рамките на Херцеговина.

"Етно-териториалната структура на тази държава я прави перманентно нестабилна. Смятам, че трябва да се отиде отвъд Дейтънското мирно споразумение, за да имаме една стабилна, самоиздържаща се държава. Тези избори няма да ни приближат към изпълнението на тази цел. Не виждам надеждна подкрепа за някаква алтернатива на статуквото, дори и сред хората, които казват, че биха гласували за промяна.", смята Курт Басенер - независим политически анализатор.

Основни съперници в Република Сръбска са президентът Милорад Додик и опонентите му от новосъздадената коалиция Съюз за промени, обединени около Сръбската демократическа партия /СДП/, която управляваше по време на войната. Додик изгради кампанията си върху обещания за независимост и руска подкрепа. СДП обвинява администрацията на Додик в корупция.

В босненската Хърватско-мюсюлманска федерация съперници са управляващата Социалдемократическа партия, новата партия Демократичен фронт и Партията на демократичното действие. Страната е в постоянна политическа криза, в основата на която са междуетническите спорове и която практически блокира от 2006 г. функционирането на централните институции на страната, отговарящи най-вече да подготвят страната за присъединяване към ЕС.

Слабата местна икономика допълнително бе разклатена от безпрецедентните наводнения, засегнали страната през май, предизвикали щети на стойност два милиарда евро или 15 процента от БВП. Безработицата засяга около 44% от населението на Босна и Херцеговина и 18% от нейните 3,8 милиона жители живеят под прага на бедността. Страната бе разтърсена през февруари от бурни демонстрации срещу властта. Демонстрантите подпалиха правителствени сгради в пет града, както и сградата на президентството на страната в Сараево.

В двете съставни части опозицията разчита на това социално недоволство, за да вземе властта. Върховният представител на международната общност и други представители на международната общност в Босна и Херцеговина призоваха гражданите да излязат на изборите и да „гласуват за бъдещето”.