"Босна и Херцеговина остава в задъдена улица по пътя си към европейската интеграция. След изборите през октомври за страната ще бъде от основно значение да предприеме неотложни социалноикономически реформи и да постигне напредък в европейския си дневен ред", се казва в доклада на ЕК за напредъка на страните от Западните Балкани и Турция по пътя към членство в ЕС.

Духът на сътрудничество помогна на Босна и Херцеговина и нейните граждани да минат през трудната ситуация след майските катастрофалните наводнения и постепенно да се обърнат към бъдещето, същият този дух, който трябва да води политиците по пътя към ЕС, каза еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле.

Според неговата оценка Босна не е преодоляла застоя в евроинтеграцията си заради липсата на политическа воля на нейните лидери, въпреки искрените усилия на някои от тях. Заради това Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС, което ще представлява много важна стъпка по пътя на страната към интегрирането, все още не е влязло в сила. Въпреки че е изработен план за подготовката за кандидатурата в ЕС, лидерите изпълнявайки националните си политически програми, не успяват да постигнат консенсус.

Ако продължи моментният застой, икономиката ще се забави, хората ще стават все по-бедни, а младите и талантливите ще продължават да напускат страната", предупреди Фюле. Той обаче смята, че всичко може да се промени, ако политическите лидери седнат и заедно изпълнят очакванията на гражданите и направят нужните реформи.

Фюле обясни, че ЕС не се е отказал от Босна, а наводненията показаха силната солидарност, която свързва страната с остатъка от Европа.

Черна гора

За Черна гора ЕК отбелязва, че страната е направила нови стъпки в преговорите за присъединяване. До момента са отворени 12 глави, две от които временно са затворени. Започнало е изпълнението на реформите, свързани с върховенството на закона. Сега са необходими по-осезаеми резултати и това ще бъде ключът за определяне на цялостния ритъм на преговорите за присъединяване.

Сърбия

Започването на преговорите е повратна точка в отношенията на ЕС със Сърбия. Сега страната трябва да изпълнява трайно приоритетните си реформи, тъй като ритъмът на преговорите ще зависи от напредъка в ключови области, най-вече върховенството на закона и нормализирането на процеса с Косово. Необходим е нов импулс в диалога между Белград и Прищина с оглед разрешаването на ключови висящи въпроси и започването на нова фаза на нормализирането на отношенията.

Албания

Албания получи статут на кандидат-член през юли като признание за усилията й за реформи и напредъка в изпълнението на изискваните условия. Страната трябва да изгради и консолидира импулса в реформите и да съсредоточи усилията си върху справянето с предизвикателствата в европейската интеграция по траен и всеобхватен начин. Както правителството, така и опозицията, трябва да гарантират политически дебат на първо място в парламента.

Косово

Инициирането на споразумение за стабилизиране и асоцииране с Косово през юли е голям крайъгълен камък в отношенията между ЕС и Косово. Сега Косово трябва да осъществи ключови реформи, най-вече в областта на върховенството на закона.

Турция

Изпълнението на ангажимента за реформи от Турция продължи, както и пакета за демократизиране от 2013 г. и бяха предприети стъпки за уреждане на кюрдския проблем, но има и основания за сериозни опасения относно независимостта на съдебната система и защитата на основните свободи. Активни и надеждни преговори за присъединяване осигуряват най-подходящата рамка за използване на пълния потенциал в отношенията между ЕС и Турция. Започването на преговори по главите за върховенството на закона и основните права ще предостави пътна карта за реформи в тези ключови области.