Шотландия остава част от Обединеното Кралство Великобритания. Това е резултатът от проведения в четвъртък референдум, на който 4.3 милиона шотландци трябваше да кажат дали искат да се отделят в самостоятелна държава. Това е вторият опит за независимост, който подобно и на първия през 1999 година завърши с неуспех.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

„Шотландците проявиха здрав разум”, възкликнаха веднага световните анализатори. Наблюдавайки негативната и твърде агресивна политическа кампания между привържениците на двата лагера - за и против отделянето, си мисля, че това неистово желание за независимост е като вирусът Ебола, бързо разпространяващ се, труден за овладяване и много опасен. Ако беше заразил повече от половината жители на Северна Англия, шотландският вирус неминуемо щеше да се разпространи и в Испания, където Каталуния също иска да се отдели, в Белгия, където фламандците не искат повече да носят на гръб валонците и дори в Германия, след като Бавария заговори за отцепване.  

Този шотландски вирус е толкова заразен, че дори папа Франциск призна, че е обезпокоен от вълната , която се надига в Европа. „Очевидно има народи с толкова различни културури, че и с лепило е трудно да ги обединиш”, каза той.



Погледнато исторически, Шотландия е основана като самостоятелна държава през 843 година от крал Кенет Първи, но векове наред се бори да запази независимостта си най-вече от Англия. Братоубийствените войни както за трона, така и за повече власт и територия продължават до  първи май 1707 година, когато се подписва Актът на обединението, и тя се слива с Англия в Кралство Великобритания. 

И днес шотландците са около 8 % от населението на Великобритания, но живеят на повече от 25 на 100 от територията й.

През 1998 година т.нар. „Шотландски акт” дава възможност през следващата година да се проведат първите избори за парламент на страната, а начело застава премиер. В продължение на 8 години има 3-ма министър-председатели, които са представители на лейбъристката партия. От 2007-а до сега начело е националистът Алекс Салмънд. Още с идването си на власт той се обяви за независимост на Шотландия от Великобритания. 

Първоначално тази идея изглеждаше твърде екзотична и никой не я приемаше насериозно, но след като на последните избори Шотландската националистическа партия спечели пълно мнозинство в местния парламент, разговорите придобиха реални измерения.



Не му беше лесно на британския премиер Дейвид Камерън през последните месеци. Едва ли някой от световните лидери искаше в този момент да е на негово място. Ако референдумът беше успял, той щеше да влезе в историята като премиера при когото Великобритания се е разпаднала след 307 години.

Обявяването на независимостта на Шотландия със сигурност щеше да е най-тежкият момент в политическата му кариера, още повече, че вътре в самата консервативна партия вече има сериозни брожения срещу него, а идеята да бъде заменен с по-краен и радикален лидер, вече набира съмишленици.

Годишният доход на човек от населението във Великобритания е 38 250 долара, а страната е на 6-о място в света по Брутен вътрешен продукт. Ние бихме запитали - защо им е на шотландците да се отделят от Англия ? Истината е , че самите шотландци мечтаят да направят от страната си нова богата Норвегия.

И наистина, ако се отделят от англичаните, те биха станали доста по-богати, защото 91 % от петролните залежи в Северно море при евентуално разделение щяха да попаднат според международно признатите морски граници на територията на Шотландия. А шотландците са само 5 милиона.

Разбира се, причините не са само финансови. Истината е , че шотландците се чувстват различни от англичаните и все по-малко харесват политиката и политиците на "Даунинг стрий"т.

Ако това разделение обаче се беше случило, въпросителните около бюджета, представителството в Парламента в Лондон, националния флаг, общата валута, здравната система, членството в НАТО и ЕС и още много други щяха да бъдат трудни за решаване. При нови преговори за влизане в Общността Испания щеше да създава проблеми, за да даде така да се каже урок на каталунците. 

Камерън пък обяви, че няма да използват лирата –стерлинга и трябва да помислят за нова парична единица. От НАТО бяха опезпокоени за английските ядрени подводници, разположени на шотландска територия. Централите на големите банки вече планираха да напуснат Единбург, а сигналите от Лондонското сити бяха доста тревожни.

Всичко това накара дори традиционно предпазливата британска кралица Елизабет Втора да каже само няколко дни преди референдума, че шотландците трябва внимателно да помислят за бъдещето. Белия дом изрази предпочитание Шотландия да остане част от Великобритания, а бившият президент Бил Клинтън открито призова шотландците да не се отделят, а да изпратят послание към света за единство. 

Във времето, когато част от Европа все още се бори да покрие критериите и да стане член на Европейския съюз, разчитайки обединението да подобри живота им, шотландците все още търсят себе си.

И дори и повечето от тях да се чувстват част от Обединеното кралство, едно е сигурно - преодоляването на разделението, причинено от провелия се референдум ще продължи с години. Различията ще се задълбочават, а на англичани и шотландци ще им е все по-трудно да бъдат едно цяло, независимо от последиците. Обществото вече е трайно разделено е е много възможно след 10 години при следващ референдум, резултатът да е друг. 

Или ако трябва да обобщя - шотландският вирус показва, че е време и европейските лидери да преосмислят ситуацията и да разработят стратегии по този въпрос, за да бъде запазена стабилността на Съюза.