Българите са сред най-нередовните платци в Европа, показват данните от ежегодното проучване на EOS Group за 2014 г. "Навици за плащане в Европа".

Изследването е направено през пролетта сред 2600 компании в 12 държави: Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна и Франция.

Българските компании получават със закъснение средно 25% от издадените фактури, а други 5% отписват като несъбираеми.

Бизнес клиентите се оказват значително по-нередовни от крайните потребители

Те имат 28% просрочени фактури спрямо 20% от крайните потребители. Подобна е тенденцията в Европа като цяло, показва изследването, смята Райна Миткова - председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. Средният период на забавяне на плащанията в България е 29 дни при средно 27 дни за цяла Европа.

В България най-голям е делът на просрочените и отписани вземания при компаниите в сферата на търговията (37%), следвани от сектора на услугите (30%).

Традиционно изследването отчита, че финансовата дисциплина в западната част на континента е по-добра от тази на изток: 78% от фактурите в Западна Европа и 72% от тези в Източна се плащат навреме.

Най-стриктна е финансовата дисциплина в Германия (83% редовни плащания), докато България и Румъния са в другия край на класацията по този показател със 70% плащания в срок.

Забавените фактури са 19% за Западна Европа и 23% за Източна, а съответно 3 и 5% от задълженията се считат от компаниите за несъбираеми.

Спирането на работата на "Корпоративна търговска банка" през юни не е отчетено в изследването, но не натовари работата на колекторските фирми, каза за БТА Райна Миткова

По думите й КТБ явно работи с по-богати клиенти, които не се нуждаят от услугите на колекторските фирми. В опит да се справят със задлъжнялостта българските компании дават все по-кратки срокове за плащане на своите клиенти в сравнение със средните данни за Източна Европа.

Компаниите в страната ни се нареждат на второ място по срока на плащане, след Полша - като определят средно 38 дни за бизнес клиентите и 24 дни за крайните потребители. Основната причина за забавянето на плащанията е най-вече липсата на пари в брой, следвана от невъзможност за банково финансиране и на достъп до еврофондове, каза Райна Миткова.

Бизнесът у нас става все по-скептичен за финансовата култура на длъжниците. Докато миналата година около 15% от представителите на фирмите са заявявали, че са песимисти за навременното плащане по фактурите, сега 24% от тях смятат, че ще има просрочия по техните вземания.

Фирмите отчитат влошаване на политиката на плащане от страна на крайните клиенти в България

За една година три пъти се е увеличил делът на хората, които умишлено са отказали да плащат задълженията си, каза Райна Миткова. Около половината от фирмите, с проблеми в събирането на вземанията си, прибягват до адвокати или до колекторски фирми. Най-активни в събиранията на парите си са частните компании, докато столичната "Топлофикация" например, не работи с колекторски фирми, допълни Миткова.

Енергоразпределителните дружества, телекомите и "Софийска вода" обаче ползват редовно услугите на такива фирми. Има начини неизрядните длъжници да бъдат открити, макар и да си сменят адреса или телефона, посочи Миткова. Тя препоръча длъжниците да информират своите кредитори за смяната на адреса, защото после ще се наложи да плащат и разходите, направени, за да бъдат открити.

Това става най-вече чрез публични бази данни в интернет, каза Миткова. Колекторските фирми работят само с легални средства - есемеси, телефонни обаждания, писмена кореспонденция и адвокати, не ползват методите на силовите групировки от миналото, беше категорична Миткова.