Само 10 на сто от плодовете и зеленчуците, които се консумират у нас са български, алармира вчера председателят на националния съюз на градинарите Слави Трифонов. Освен това в България почти не се предлагат свежи зеленчуци, които са набрани в деня на продажба или преди него. Вносните, които слагаме на трапезата си, не само че не са пресни, но се обработват допълнително и съдържат изкуствени подобрители, за да издържат по 20 дни. Един тон продукция, докарана от разстояние 2500 км, води до отделянето на 250 кг въглероден диоксид, уточни Никола Гунчев, зам. председател на съюза на производителите на оранжерийна продукция.

В същото време 85 на сто от продукцията, която се търгува в страната идва от сивия сектор. Това е зарзаватът, който е внесен незаконно от съседните държави, както и продукцията, за която сделките не се осчетоводяват. Според производителите на плодове и зеленчуци периодичните проверки по митниците и борсите не дават очаквания резултат, а злоупотребите намаляват за малко само в дните когато инспекторите обикалят тържищата. За да се реши проблемът според производителите е необходимо и у нас данък добавена стойност да бъде намален у нас между 5 и 9 на сто, както е в повечето страни от Европейската общност. Освен това схемите за измами ще намалеят значително, ако се въведе задължителна регистрация по ДДС на търговците и производителите на земеделска продукция.

В момента производство на плодове и зеленчуци е в критично състояние. Около 200 хил. българи са заети в сектора у нас. В същото време 25 на сто от сънародниците ни, които са напуснали страната се занимават с градинарство предимно в Испания, Италия, Гърция и Англия, каза още Трифонов. Браншът би осигурил работа на значително повече нискоквалифицирани хора у нас, ако има възможност да се развива, смятат производителите.

Те поискаха ново и по-справедливо разпределение на евросредствата за обвързано с продукцията подпомагане. В момента от общата сума в размер на 165 млн. евро, която годишно трябва да ползват заедно с животновъдите, зеленчукари и овощари ще получат едва 25 на сто, а другата част ще отиде при собствениците на ферми. От бранша обаче настояват до 10 ноември в Европейската комисия да се внесе ново предложение, което да предвижда да получат половината от европейските средства – 82,5 млн. евро.