1752 г. — Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).

1812 г. — Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.

1829 г. — Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.

1867 г. — Излиза първото издание на "Капиталът" на Карл Маркс.

1901 г. — Президента на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.

1911 г. — При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.

1917 г. — Временното руско правителство обявява Руската империя за република.

1918 г. — Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.

1939 г. — VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.

1943 г. — Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов.

1944 г. — Излиза първият брой на вестник "Земеделско знаме", орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.

1959 г. — Съветският космически апарат Луна 2 става първия обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.

1960 г. — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.

1978 г. — СССР изстрелва автоматичният космически апарат Венера 12.

1999 г. — Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.

2006 г. — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.

Родени на 14 септември

208 г. — Диадумениан, римски император († 218 г.)

1169 г. — Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)

1769 г. — Александър фон Хумболт, немски естественик († 1859 г.)

1791 г. — Франц Боп, немски езиковед († 1867 г.)

1817 г. — Теодор Щорм, германски писател († 1888 г.)

1838 г. — Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)

1847 г. — Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)

1847 г. — Павел Яблочков, руски изобретател († 1894 г.)

1848 г. — Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)

1849 г. — Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)

1853 г. — Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)

1859 г. — Добри Петков, български политик († 1932 г.)

1860 г. — Даниел Бланшу, български педагог († 1945 г.)

1860 г. — Димитър Гешов, български военен деец († 1922 г.)

1863 г. — Стою Брадистилов, български военен деец († 1930 г.)

1864 г. — Робърт Сесил, английски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)

1868 г. — Иван Пожарлиев, български военен († 1943 г.)

1884 г. — Стоян Кантуров, български революционер († 1959 г.)

1889 г. — Мария Естер де Каповиля, последен най-стар човек († 2006 г.)

1920 г. — Марио Бенедети, уругвайски писател († 2009 г.)

1921 г. — Иван Янчев, български актьор († 1995 г.)

1928 г. — Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)

1929 г. — Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик († 2010 г.)

1930 г. — Антон Дончев, български писател

1936 г. — Уолтър Кьониг, американски актьор

1937 г. — Ренцо Пиано, италиански архитект

1940 г. — Венцеслав Константинов, български писател и преводач

1942 г. — Хираня Лал Шрестха, непалски дипломат

1944 г. — Гюнтер Нетцер, немски футболист

1947 г. — Сам Нийл, новозеландски актьор

1950 г. — Адемир Кенович, босненски режисьор

1954 г. — Васил Стоев, български музикант

1956 г. — Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция

1958 г. — Джон Херингтън, американски астронавт

1965 г. — Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация

1973 г. — Румен Иванов, български футболист

1975 г. — Антоанета Добрева-Нети, българска певица

1983 г. — Ейми Уайнхаус, английска певица († 2011 г.)

1985 г. — Ая Уето, японска актриса и певица

1987 г. — Джейда Атеш, турска актриса