Всяка година ще се обогатяват училищните библиотеки, библиотеките в класните стаи и в стаите за занимания по интереси и ще се създават дигитални библиотеки. Това е записано в проекта на Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността, който беше публикуван вчера за обществено обсъждане.

Предвижда се всяка година през месец септември да се провеждат инициативи за подаряване и размяна на детски и юношески книги, през месец март да се чества Националния ден на четенето, а на 8 септември ще се чества Международния ден на грамотността. Всяка година трябва да има и тематични публични четения като например "Най обичам" и "Любими приказни герои гостуват на най-малките", както и провеждане на Национална седмица на книга.

Сред мерките, които се предвиждат е и провеждане на кампания за съвместно четене "Деца четат на деца"( при което по-големи деца ще четат на първокласници или хлапета в детската градина), както и на кампании "Всички четат" и "Четем заедно" и организирането на онлайн игра за дигитално четене. Всички социално слаби пък ще имат безплатен достъп до обществените библиотеки.

Има и идея да се провежда кампания "Книга на годината" за различните възрастни групи и провеждане на онлайн състезание "България пише". Ще се реализират и програми за създаване на култура на четене за удоволствие у родители и ученици, а за възрастните ще има курсове за ограмотяване, както и курсове за родители, които не владеят български език.

През 2017 година се очаква да се проведат тестове за установяване на равнището на грамотност на учениците, тогава трябва да бъде оценена и ефективността от посещаването на задължителна предучилищна подготовка. През 2016 пък се предвижда да има слухови, зрителни и говорни текстове за установяване на проблеми при четенето при децата.

Причината да бъдат планирани толкова дейности, насърчаващи четенето при децата е факта, че колкото повече учениците четат за удоволствие в свободното си време, толкова по-високи са техните постижения в училище. Данни от проведеното през 2009 година изследване PISA показват, че само за 36% от българските ученици четенето е едно от любимите им хобита, а всеки пети 15-годишен ученик в България (21%) четенето е загуба на време.

Авторите на стратегията коментират, че обучението у нас е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация и не допринася за формиране на умения за четене, разбиране, осмисляне и използване на писмен текст за постигане на конкретни цели. Те смятат и, че обучението не предпоставя овладяването на метакогнитивни стратегии, т.е. на модели как да се учи, как да се подхожда при решаване на определен проблем и че въпреки прилагането на много иновативни подходи в училищата, все още се приоритизира оценяването на количество знания, а не усвоените умения и компетентности.

За първи път при преброяването през 2011 г. е включена категорията "никога не посещавали училище". По данни на НСИ броят на тези лица в България е 81.0 хил., или 1.2% от населението на 7 и повече навършени години. Неграмотните лица у нас са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и повече навършени години е 1.5%. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група - 4.7%, и при ромската - 11.8%.